— В такъв случай ти допускаш, че умствената им мощ е достатъчна, за да властват над група светове, независимо от физическата си безпомощност?
— Относителна физическа безпомощност. Те са способни да се защитават от западналите съседни области. Не биха могли да удържат срещу възраждащите се сили на Мулето с неговата основа от зряла атомна икономика. В противен случай защо още от самото начало основателят им Хари Селдън, а сега и те самите така добре крият местоположението си?! Вашата Първа Фондация не е пазила в тайна съществуването си, нито го е подпомагала, когато преди триста години са били незащитен единствен град на самотна планета.
Гладкото тъмно лице на Притчър се набръчка саркастично.
— След като приключи задълбочения си анализ, сигурно ще пожелаеш списък на всички кралства, републики, планетарни държави и диктаторски режими в политическите джунгли там, далеч, които отговарят на твоето описание и на още някои фактори?
— Значи всичко това е било обсъждано? — Чанис не загуби нищо от своята безочливост.
— Естествено, няма да го намериш тук, но сме изработили пълен справочник за политическите формации в отсрещната Периферия. Нима наистина си предполагал, че Мулето ще работи изцяло наслуки?
— Е, тогава — гласът на младия мъж стана още по енергичен, — какво ще кажеш за олигархията Звездокрай?
Притчър докосна замислено ухото си.
— Звездокрай ли? О, мисля, че я зная. Те май са в Периферията, нали? Струва ми се, че се намират на около една трета по пътя към центъра на Галактиката.
— Да. И какво от това?
— Според данните, с които разполагаме, Втората Фондация е в другия край на Галактиката. Космосът ми е свидетел, това е единственото сведение, от което можем да тръгнем. Защо да говорим за Звездокрай въобще? Ъгловото му отклонение от радиана на Първата Фондация е само около сто и десет до сто и двадесет градуса. Далеч от сто и осемдесет.
— В архивите има и друго нещо. Втората Фондация е била основана на „края на звездите“.
— Досега не е открито такова място в Галактиката.
— Понеже е било местно название, по-късно заличено, за по-голяма секретност. Или може би специално изработено за тази цел от Селдън и групата му. Но не мислиш ли, че въпреки всичко съществува някаква връзка между „края на звездите“ и Звездокрай?
— Подобното звучене? Не е достатъчно.
— Бил ли си някога там?
— Не.
— Въпреки това се споменава в твоя доклад.
— Къде? О, да, но се отбихме само, за да вземем храна и вода. Светът не беше забележителен с нищо.
— На управляващата планета ли кацнахте? Която е център на правителството?
— Не съм в състояние да го твърдя.
Под студения поглед на събеседника си Чанис се замисли.
— Би ли погледнал за миг лещата заедно с мен? — подхвърли после той.
— Разбира се.
Лещата беше може би най-голямата и актуална новост на междузвездните кораби. Всъщност представляваше сложна изчислителна машина, която можеше да покаже върху екран репродукция на нощното небе, както се вижда от всяка определена точка на Галактиката.
Чанис нагласи координационните точки и светлинните панели в пилотската кабина загаснаха. Лицето му заблестя ръждиво в слабата червеникава светлина от контролния пулт на Лещата. Притчър седна в пилотското кресло, кръстоса крака и лицето му потъна сред полумрака.
След като измина индукционният период, бавно върху екрана започнаха да се открояват светлинни точки. После те станаха гъсти и бляскави, като отразяваха обилно населените звездни групи в центъра на Галактиката.
— Ето — обясни Чанис — зимното нощно небе, както се вижда от Трантор. Това е същественото, доколкото ни е известно, което е било пропуснато засега от вашите издирвания. Всяка разумна ориентация трябва да започва от Трантор като нулева точка. Трантор е бил столица на Галактическата империя. Дори повече в научно и културно отношение, отколкото в политическо. И поради това значимостта на всяко описателно название би трябвало в девет случая от десетте да произтича при ориентация от Трантор. В тази връзка ще си спомниш, че макар Селдън да е бил от Хеликон, някъде близо до Периферията, неговата група е работила на Трантор.
— Какво се опитваш да ми покажеш? — равномерният глас на Притчър се вклини ледено в надигащия се ентусиазъм на младия мъж.
— Картата ще го обясни. Виждаш ли тъмната мъглявина? — сянката на ръката му падна върху екрана, който изобразяваше препълнената със звезди Галактика. Сочещият му пръст спря върху малка черна ивица, която приличаше на дупка в повърхността от блестящи точки. — В стелографичните справочници се нарича Мъглявина на Пелот. Гледай я. Ще разширя образа.