Annotation
Понякога приказките се сбъдват..
Фей O’Нийл е самотна майка с две деца и няма време за вълшебни приказки. Няма време за съмнения, страхове или мечти. Трябва да организира живота си наново, затова се премества в Лондон с двете си деца. Настанява се в апартамент в стара викторианска къща, който е прекалено хубав за цената, срещу която го наема. Защото в къщата не всичко е така спокойно, както изглежда на пръв поглед…
Странни малки светлинки се появяват в стаята на децата й нощем. Възрастната дама от горния етаж — собственичка на къщата, вярва, че е истинската Уенди от книгата за Питър Пан. Съседът й от приземния апартамент Джак е изключително привлекателен професор по физика, който очарова както децата, така и жените. Той й припомня, че звездите не са само обекти за изследване — понякога те показват истинския път на човека и му открехват завесата пред магическото и приказното. Това прави живота по-хубав — вълнуващ и пълноценен. И дава отговори на някои трудни въпроси…
Дали светлинките всъщност не са истински феи? Възможно ли е старата дама наистина да е Уенди на Питър Пан? Ще успеели Джак да възстанови вярата на Фей в самата нея и в любовта?
„Втората звезда надясно…“ ни връща в дните, когато сме вярвали в приказки, и ни кара отново да повярваме в магията на любовта, в това, че няма непостижими мечти и че никоя болка не е прекалено силна, за да не може да бъде изцелена. И ако сме достатъчно смели, можем да поемем към втората звезда надясно… още сега.
В тази история създадох двойствен свят: реален и фантастичен. Наука и магия. Ключът кът всички тях е силата на вярата.
Мери Алис Монро
Мери Алис Монро е автор на петнайсет книги — романи, нехудожествена литература и детски книги. В България е известна с бестселъра си „Дъщерята на пеперудите“. Мери Алис е чест лектор на литературни фестивали и обществени събития и активен член в редица природозащитни организации. Има бакалавърска степен по азиатски култури и японски език и магистратура по педагогика. След преместването си във Вашингтон Мери Алис се отдава на детската си мечта — да пише. И оттогава не е спирала.
Мери Алис Монро - Втората звезда надясно...чак до сутринта
Пролог
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Бележка на автора
ОБРАБОТКА The LasT Survivors
Сканиране и разпознаване: sqnka, 2018
Корекция и форматиране: sqnka, 2018
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Мери Алис Монро - Втората звезда надясно...чак до сутринта
Тази книга е посветена на децата ми:
Клеър, Маргарета и Закари.
И на всички с млади сърца навсякъде по света.
Фея на рамото ми…
Пролог
Джак се събуди от светлина, която мина пред очите му. Беше бързо проблясване — ярко и пронизващо. После изчезна. Стреснато се изправи в леглото и потърка очи, докато в ушите му звучеше звън от камбанки. Пълният мрак в стаята бе разкъсан от бледожълт сноп светлина, проникващ през отворения прозорец.
Обикновена улична лондонска лампа, осъзна той, докато премигваше в сънлив ступор. Огледа познатите очертания на мебелите в сенките: бюрото с три чекмеджета, от което се подаваха чорапите му, стола с твърда облегалка, отрупан с нахвърляни дрехи, лампата на пода с наклонен абажур. Всичко бе наред. Нищо не бе разбутано. Потърка врата си, после наболата си брадичка, събуждайки се постепенно.
Ето я пак! Малка топка от светлина, не по-голяма от юмрука му, излетя от гардероба и се спусна по пода и стените в бързи, налудничави движения, преди да изчезне под вратата. Сега вече Джак се разбуди напълно и сърцето му се разтупка силно. Време бе за лов! Отметна завивката си назад, скочи от леглото, спусна се по скърцащите дъски на пода, надзърна през вратата и се ослуша.
Светещата топка се носеше надолу по коридора в замаяни кръгове по стените подобно на валс, отскачаше от пода, после зави зад ъгъла в посока към кухнята.
Джак безшумно се протегна към стойката за чадъри, пръстите му се обвиха около чадъра му, а с другата ръка се пресегна към голямото кепче за пеперуди. Този път щеше да я хване, обеща си мислено, докато следваше трептящата светлинка в кухнята.