— Кученцата не трябва да чакат прекалено дълго между храненията си, нали знаете — продължи тя с изискания си глас, който бе научила от Уенди. — Изгладняват много и се изнервят. Трябва много да внимавам да я храня редовно. Добра съм в това, нали? — изсумтя тя и сведе глава, докато продължаваше да бърка храната в купата. — Разбирате ли, за кученцата трябва да се грижим много добре. Те са като бебетата. Не може да се научиш да ги обичаш и да ги накараш и те да те обичат и после просто да спреш да се грижиш за тях. Би било много жестоко спрямо тях, нали? Искам да кажа, те не разбират, че възрастните се местят заради работата си. Те просто знаят, че човекът, когото са обичали, го няма. Чудя се дали Нана ще ни търси, Том и мен? А Уенди? Ами ако и ние трябва да се преместим отново? Горката Уенди, ще бъде отново сама с мисис Джъркинс и мисис Лойд. Не смятате ли, че това е прекалено жестоко?
След този изблик покри лицето си с ръце и избухна в силни, гръмки хлипове.
Фей се спусна към нея и я прегъна. После, не само поради една специална причина, която не искаше да назове, а и по милиони други, които можеше, също се разплака, държейки и галейки своето малко момиче, докато Джак стоеше отстрани безпомощно, гушнал кутрето в ръцете си.
Когато го видя през замъглените си от сълзи очи, застанал там, нежно галещ тресящата се Нана, гледащи и двамата с големите си кафяви очи, Фей се разплака още по-силно; замисли се, че големият дангалак дори не подозираше, че всички жени в стаята плачеха, защото бяха влюбени до полуда в Джак Греъм.
Когато сълзите стихнаха, Джак приближи и прегърна и гушна Мади така, че момичето да се отпусне на неговите дълги крака. Докато тя подсмърчаше и шумно търкаше очите си, Нана я ближеше по лицето. Джак си помисли с мъка, че това бе второто дете на О’Нийл, което държеше хлипащо в скута си тази седмица. Струваше му се естествено, удобно, правилно. И чувствата му към майка им като че ли станаха още по-дълбоки. Тези нови чувства бяха притеснителни. Дори плашещи. Изпита внезапно желание да метне каквото бе останало от багажа му в кутиите и да тръгне още тази нощ, докато все още можеше.
— Права си за кученцата — каза той с пресипнал глас. Очите на Мади бяха широко отворени и се взираха в него с огромно доверие. Толкова огромно, че сърцето го заболя. — Нана няма да бъде щастлива без хората, които обича най-много на света. Никой не би бил.
Погледна към Фей и повдигна въпросително вежди. Дъхът й секна за миг и сърцето й трепна в очакване. Можеше ли…? Не посмя да довърши мисълта.
— Искам Нана да остане при теб — каза той на Мади. — Все пак аз пътувам много, летя по целия свят и няма да е честно да я оставям сама, нали? Сигурен съм, че ще бъде по-щастлива с теб и Том — погледна Фей. — Ако, естествено, майка ви се съгласи.
Фей още бе вцепенена от шока, защото осъзна, че се бе надявала той да каже нещо съвсем друго… и не го бе направил.
— Да — пророни тя и се обърна към Нана, — естествено, че може да я задържим.
Мади подскочи и запляска с ръце. Тя беше дете и приемаше това, което можеше да получи. Щеше да изгуби Джак, но, о, радост! Запазваше си Нана! Наведе се и зарови лице в муцунката на кутрето.
Джак изучаваше лицето на Фей, устните му бяха свити.
— Мади, отиди горе и кажи на Том — каза той.
Когато тя не го направи и продължи да си играе с Нана на пода, Джак я вдигна, после намести кутрето в ръцете й. Внимателно я избута нагоре по стълбището. Тя се затича, викайки Том с цяло гърло.
След това Джак се протегна към Фей, прегърна я и не я пусна, когато тя си пое дълбоко дъх. Нежно повдигна брадичката й с ръка и се вгледа в очите й. Тя инатливо се загледа встрани.
— Фей — каза той.
Магнетизмът бе тук отново, тя не можеше да се овладее. Въздъхна и се остави на гласа му.
— Разстроена си. Не искаше ли кученцето?
— О, Джак — въздъхна тя отчаяно. — Кученцето? Задаваш грешния въпрос! Бих казала „да“ на толкова много неща. И кутрето е последното от тях.
Лицето му застина. Той попита:
— Да не би да ми даваш разрешение?
Тя се разсмя леко.
— За целувка? За моята специална целувка? — изсмя се отново, за кратко, натъжено. — Мисис Дарлинг дава целувка на Питър. Тя разбира.
— Разбира какво?
— Характерът на Питър — поклати глава Фей. — Джак, това, което се опитвам да кажа, е, че знам, че скоро ще отлетиш за кой знае къде. Не очаквам обвързване. Няма да се залепя за ръкава ти. Ти си като Питър Пан за мен. Авантюристичен, любопитен, смел, благороден, пакостлив, непоправим — приглади яката му с пръст. — Ти си мимолетен като младостта.