Отпусна се в прегръдката му и го погледна в очите.
— Не виждаш ли? Чаках те толкова много години. Искам да ти дам целувката си. Ела, вземи я. И макар че няма да си тук на сутринта, когато се събудя, ще съм имала своя миг блаженство. Да, имаш разрешението ми. Целуни момичето, Джак. И вземи жената.
Джак я притисна силно, сведе глава, за да покрие устните й със своите. Тя беше дребничка и крехка като момичето, което току-що бе описала. Но се целуваше като жена.
Мирисът на тялото му изпълни всичките й сетива, наболата му следобедна брадичка гъделичкаше кожата й, всичко събуждаше в нея отдавна отричана страст. Той яростно завладяваше устата й със своята и главата й се завъртя, коленете й се разтрепериха и тя се отпусна в ръцете му. Главата й се отметна назад и Фей простена, когато езикът му обходи всяко чувствително местенце по шията й, преди да се върне към отворената й уста. Дуелира се с езика й като яростен пират, пробиващ си път на тласъци, сигурен в победата си. Фей обви ръце около врата му и се надигна на пръсти, за да му предложи повече от себе си. Несрещнал съпротива, Джак се притисна по-близо до нея, хвана я за дупето и я притегли към себе си.
На печката водата вреше, парата се издигаше нагоре и металният чайник потропваше от силата на надигащата се гореща вода.
— Джак, почакай — каза Фей и се отдръпна назад. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. — Чайникът…
— Не мисля, че искам чай точно сега — каза той и устните му се разтегнаха в усмивка.
— Нито пък аз — усмихна се и тя.
Ръцете му я притеглиха отново, устните му я целунаха пак, но досадният чайник отново изсвистя и настоя да бъде чут. Никой от двамата не му обърна внимание.
— Предполагам, че все пак трябва да го изключа — каза той, докато движеше устните си, долепени плътно до нейните.
— Предполагам — отвърна тя и подкрепи мнението си, като го щипна леко.
Придвижиха се заедно до печката, изгубени в страстта на тази трета прегръдка.
— Никой ли не чува чайника? — провикна се Мади, докато буташе вратата на влизане в кухнята.
Фей и Джак непохватно се раздалечиха, но не и преди Мади да ги види в тази приличаща на хватка от борбата поза. Личеше си по начина, по който ги погледна, по странното изражение на лицето й — сякаш не бе сигурна какво точно бе видяла и дали не трябва да изтича обратно нагоре по стълбището.
— Ей сега ще го сваля от котлона — каза Фей и приглади косата си, после с леко движение опъна полата и блузата си. Изви глава, за да избегне изпитателния оглед на Мади и да прикрие руменината по лицето си и пламналите си устни — беше сигурна, че са почервенели издайнически. Чайникът издаде последно гневно свистене, преди мирът да бъде възстановен.
— Някой ще иска ли чаша чай? — попита Фей, прокашляйки се. Предложението бе непохватно, знаеше го, но нищо друго не й хрумна. И Джак, и Мади поклатиха енергично глави за отрицание.
— Добре тогава — каза Фей и плесна с ръце, като продължаваше да се чувства ужасно неловко.
Мади присви очи, после се обърна и се втурна нагоре по стълбището.
— Явно нямам никакъв усет за уцелване на момента — каза Фей и се облегна тежко на печката.
Джак приближи до нея, хвана я през кръста и я притегли към себе си.
— Бих казал, че усетът ти за време е идеален. За малко да пропуснем това.
Привлече я още по-близо, за да се долепят бедрата им. Устните му покриха нейните и така усещаше топлия й дъх по кожата си, горещ като парата от чайника.
— Желая те.
— Да — прошепна тя през полуоткрехнатите си устни. После добави: — Не. Не тук. Децата.
— Ще излезем. Ще отидем до морския бряг. Една нощ, Фей. Без обвързване, без обещания, без минало.
И без бъдеще, помисли си тя. Сякаш нещо я ужили при тази мисъл, но тя я отпрати веднага.
— Само ти и аз, Фей. Една нощ, преди да си тръгна.
Тя разбираше какво й казва той. Една нощ и нищо повече. Даваше й шанса да отстъпи назад. Да каже „не“. Преди седмици това щеше да бъде единственият вариант за нея. Сега обаче щеше да сграбчи този шанс. Беше постигнала целта си, нали? Беше осигурила хубав и защитен дом за себе си и за децата си. Мади се усмихваше. Том говореше. Роб не ги бе последвал през океана. Най-накрая тя бе независима жена.
Не можеше ли една независима жена да сподели една нощ с мъжа, когото обичаше? Без да има сериозно обвързване?
Да, разбира се, че можеше, отговори си сама.
Щеше да тръгне с него за една вечер. Заради себе си.
Щеше да отвори сърцето си, да допусне отново радостта и насладата вътре в него. Кой би могъл да пострада? Как можеше да навреди това? Само една нощ.