* * *
Мади и Том заподскачаха от радост при перспективата да прекарат цяла вечер в мансардата. Оставянето на децата й, дори за една нощ, бе голяма стъпка, голяма проява на доверие за Фей и когато сподели това с Джак, той я увери, че лекарят е казал, че Уенди е добре със здравето и ще се справи със задачата.
Освен това там щеше да бъде и мисис Джъркинс.
— Нищо няма да се случи — каза той. — Фей, не се отдръпвай сега. Това е нашето време заедно. Единствената ни нощ.
Фей бе обвила ръце около кръста му и се съгласи, въпреки че сърцето й се късаше при мисълта, че бе намерила някого, когото да обича отново, и щеше да има само една нощ, за да го обича. И той беше прав, разбира се. Нищо нямаше да се случи на децата за една нощ. Но тя бе свикнала да се притеснява и се подсигури за всякакви ситуации, сякаш заминаваше за един месец.
В събота следобед стоеше до входната врата с чантите в краката си и изписани листове в ръка.
Джак не изпитваше никакви притеснения, никакъв страх. Очите му танцуваха от въодушевление, а мислите му вече бяха потеглили напред, по пътя.
— Тръгваме преди вечеря и ще се приберем у дома преди закуска — каза той, вдигайки багажа й.
Фей кимна, задъвка нервно устната си, обмисляйки отново всичко. Беше оставила дълъг списък с указания и телефонни номера — на мобилния й телефон, на хотела, за който имаха резервация, на лекарите на децата, на фармацевта и — да не дава Бог — на полицията. Беше ангажирала мисис Джъркинс като официална детегледачка, някой, който щеше да надзирава ситуацията от командния пост, апартамента им. Но децата щяха да прекарат нощта у Уенди в голямата крепост, построена от чаршафи, матраци и други съкровища, открити из трите апартамента. Щеше да бъде страхотен празник!
— Отлитайте, сега! — каза им замечтано Уенди, нежно побутвайки ги към вратата. — Ах, помня времето, когато отлитах надалече с човека, когото обичах. Бъдете щастливи, деца! Бъдете свободни, безгрижни! И не се тревожете за Мади и Тутълс.
Със закачлива искрица в очите, преди да затвори вратата, Уенди добави:
— Ще имат такава нощ, че никога няма да я забравят!
Глава 19
Беше нощ, която Фей никога нямаше да забрави.
Тръгнаха в сивия лондонски следобед и пристигнаха в дълбокия мрак на крайбрежната нощ. Далече от града светлините на звездите блещукаха в ясното чисто небе. Влажният студен въздух щипеше бузите им и ухаеше на морска сол, пушек от комините, прясна риба и мокро дърво. Не можеше да види много в тъмнината освен силуетите на дърветата с листата и огромните стволове, плътно наредени един до друг като каменна стена. Имаше усещането за зеленина, което не бе изпитвала, откакто бе дошла в Лондон. От задната страна на хотела земята се спускаше рязко надолу, създавайки чувството, че бяха стигнали до края на света. Още една стъпка и може би щяха да се катапултират в космоса. Гледката на дивата и пищна природа я накара да осъзнае колко много й бе липсвало това.
Джак бе направил резервация в един от големите английски хотели. Беше историческо място, пълно с европейски чар — с мраморни подове, кристални полилеи и изящни позлатени огледала, които висяха на избледнелите тапети. Джак отиде да ги регистрира на рецепцията, която представляваше бюро, оградено от двете страни със стари дървени отделения, всяко направено от дебел махагон и изваяно с отдавна забравено майсторство, маркирани с номерата на стаите. Фей не можеше да понесе да стои до него и да се преструва, че е мисис Греъм, затова се разходи по тесния коридор. От двете му страни имаше стъклени витрини и тя се престори, че проявява истински интерес към невъзможно скъпите и шикозни дрехи, чанти и бижута. Вдигна глава и видя как рецепционистът се протяга за голям месингов ключ от стената, сваля го от месинговата закачалка и го подава на Джак. Докато гледаше как дългите пръсти на Джак хващат ключа, потръпна, чудейки се какво ли ще бъде да усеща допира на тези пръсти по тялото си, да бъде отново с мъж, след толкова дълго време.
Униформен носач се спусна към нея и настоя да носи малката й протрита кожена чанта. Фей се изчерви до пръстите на краката си и когато се качиха в лъскавия огледален асансьор, за да изминат двата етажа до тяхната стая, бе абсолютно уверена, че младият мъж, свел очи надолу, знаеше за какво бяха дошли тук — с толкова малко багаж и само за една нощ. Позната сцена за него, разбира се, но за нея бе абсолютно нова.
Стаята им бе голяма, с високи тавани и все пак уютна, наскоро ремонтирана с ярки, флорални тапети, които бяха в тон с тапицерията на дивана и възглавничките. Френски прозорци се отваряха към балкона, който сега бе покрит от плаща на мрака.