Банята бе огромна, с лъскави модерни тръби, мраморна мивка и вана с крака във формата на животински лапи — толкова голяма, че дори мъж, висок като Джак, можеше да опъне краката си.
Виждайки истинските ленени хавлии и чаршафи, изтънчено намигване към миналото, Фей осъзна, че Джак бе избрал първокласен хотел, място с атмосфера и стил, за тяхната единствена нощ.
На лицето й се появи усмивка и тя се обърна. Той даваше бакшиш на пиколото и поръчваше шампанско, изстудено, и ягоди, пресни, които незабавно да бъдат изпратени в стаята. И всичко това с лекотата на човек, правил това и преди.
Нямаше как да разбере дали е така. Джак бе мъж с вродена самоувереност, чувстваше се естествено навсякъде, звезда и в ресторанта, и в пъба, и на научна среща, и на спортно състезание, а и тя не го познаваше достатъчно дълго, за да го разпита лукаво дали е бил в този хотел и преди, с друга жена.
Една независима жена не задаваше такъв вид въпроси на един независим мъж.
След като пиколото внимателно затвори вратата, Джак огледа стаята, отвори чекмеджетата, провери минибара и банята. Фей виждаше единствено леглото. Огромното легло, кралски размер, с балдахин, което бе центърът на стаята. Беше повече от легло — бе изявление.
Джак отвори вратите на балкона, свали си якето и излезе навън, като разхлаби вратовръзката си и я заметна през рамото си, загледан в чернотата на морето и небето.
Мислеше си, че е претръпнал, но тази вечер бе нервен като тийнейджър, който се канеше да прави любов за първи път. Искаше всичко да е идеално. Заради нея. Искаше тази нощ да бъде паметна.
Знаеше, че и тя е нервна; беше забелязал изражението й, когато видя огромното легло с балдахин, и почти му се прииска да се откажат, когато забеляза как устните й потрепват.
Добротата трябваше да се възнаграждава с доброта и той не искаше нищо повече от това да я направи щастлива, да й покаже, че я обича. Може би трябваше първо да отидат в ресторанта? Да й даде време да се отпусне. И ако тя не се почувстваше добре, тогава… Потърка брадичката си. Ако поискаше друга стая, щеше да бъде доволен само да споделят вечерята и да се поразходят по плажа заедно. Щяха да бъдат само приятели.
После се обърна и видя усмивката й. Сладкото й изражение разби всичките му илюзии. Лъжец, каза си той. Не искаше да бъде просто неин приятел. Искаше да бъде неин любовник. Искаше всичко.
Шампанското дойде и те се разсмяха, когато тапата изгърмя и удари тавана. Джак напълни две чаши, изумен, че ръцете му бяха спокойни въпреки бясно пулсиращата кръв във вените му. Вдигнаха чашите си и се чукнаха.
Той се усмихна закачливо, тя — свенливо.
— Наздраве, за най-добрия ми приятел — каза Фей.
Той преглътна сухо, после напълни отново чашите им и предложи:
— За прекрасната незабравима нощ, която ни предстои.
Тя изпи набързо чашата си, погледът й дискретно се стрелна към леглото.
Между тях премина силен ток като шума на океанските вълни, които се разбиваха в скалите отвън, под техния прозорец.
Последва неловка тишина, докато отпиваха от чашите си, ясно осъзнаващи, че стоят рамо до рамо, коляно до коляно. Джак огледа красивата стая, осветена меко от процеждащата се светлина, и огромното легло с балдахин и почувства, че сцената е аранжирана за финалното действие. Сведе глава и се загледа във Фей над ръба на чашата си. Малките й деликатни ръце стискаха здраво кристалното столче, а очите й продължаваха да се взират в леглото.
Симпатията и желанието избухнаха едновременно в сърцето му и Джак рязко скочи на крака. По дяволите, никога не бе обичал предопределените роли.
— Вземи чашите — каза той, грабна бутилката с шампанско и я повлече към леглото.
Дръпна тежката завивка от леглото, докато Фей го гледаше е широко отворени очи. После събра още одеяла, после възглавниците и отиде до френските прозорци. Плъзна ги и излезе на балкона.
В стаята нахлу прохладен вятър и Фей чу тътена на вълните по скалите отдолу. Изпълнена с любопитство, последва Джак на балкона, чудеше се какво бе намислил, потръпвайки от студения ароматен нощен въздух. Той отмести масата и двата железни стола встрани и започна да постила одеялата на пода, като постави възглавниците близо до бутилката шампанско.
— Сега загаси лампите и ела навън — каза и разстла завивката върху одеялата. — Нощта е ясна и толкова далече от града ще можем наистина да видим звездите.
Гледане на звезди, помисли си Фей? Напрежението я напусна и тя се изкикоти леко.
— О, Джак — каза тя с извити устни, — не съм гледала звездите с момче, откакто бях в гимназията на „Лий Стрийт Бийч“ в Еванстън. Класически план за свалки и натискане.