Луната се издигна високо в небето, а Джак продължаваше да държи Фей в прегръдката си. Беше прекарал прекалено много години по пътя. Цял живот безметежно реене. Можеше ли най-накрая да спре, да се установи, да разбере какво означава да потърси промяна вътре в себе си?
Вдигна глава, избра си една звезда и мислено си пожела да…
Фей се намести удобно в Джак, хващайки се за това, което си казваше, че е просто една мечта. Ето, тук беше мъжът, с когото можеше да сплете ръце и да си създаде нов живот — живот, основан на доверие, почтеност и взаимно уважение. Можеше ли наистина да повярва, че такъв живот е възможен?
Отвори очи, откри една звезда и мислено си пожела да…
Заспаха на открито, с желания на устните си, сплели ръце, настанявайки се в сънищата на другия. Морето се бушуваше и блъскаше в скалите под тях.
Над любовниците, далече високо в небесата, звездите блещукаха.
Сутрешното слънце се надигна с величествен блясък над искрящите вълни и хвърли светлината си върху спящата двойка, увита долу на малкия, извит балкон, надвесен над скалите. Фей се пробуди бавно, премигна срещу ярките надничащи лъчи и се огледа, все още неосъзнаваща къде точно се намира. Закри очите си с длан и се заслуша в звуците от разбиващите се отдолу вълни и в острите звуци на чайките над главата си. Почувства топлината на мъжката кожа до себе си и се заслуша в лекото похъркване на Джак. Протегна се с разперени ръце и вдиша с пълни гърди свежия аромат на морския бриз и мускусния парфюм на любовта. Споменът за предишната нощ нахлу в съзнанието й и заедно с него тялото й отново бе обзето от нарастваща възбуда, последвана от усещане за дълбоко задоволство.
— Будна ли си? — попита Джак, прозявайки се шумно.
— Ммм… — отвърна тя и изпита необясним свян.
Той се обърна и я притисна към себе си. Очите му бяха сънливи, а устните — извити леко на една страна, оформяйки дълбока трапчинка, която стигаше чак до брадичката му.
— Трябва да ти призная нещо — каза Джак.
— О, не ми казвай, че си женен и имаш дузина деца…
— По-лошо. Ще ти разкажа съня си.
Тя простена и издърпа одеялото над главата си.
— Сънувах те.
Фей подаде глава.
— Така ли?
— Защо е толкова трудно да повярваш? Ти никога ли не си ме сънувала?
— Налучкваш. О, не се надувай. Добре, признавам. Аз… Понякога.
Усмивката му стана още по-широка и той изглеждаше безкрайно доволен.
— Е, понякога сутрин, когато се събуждам, затварям очи отново и се опитвам да сглобя твоя образ. Но невинаги ми се получава веднага. Затова използвам паметта си, за да извикам по-точни детайли. В какво беше облечена последния път? Как беше прибрала косата си?
После сви рамене и трапчинките му се очертаха по-ясно.
— Това, което наистина исках — беше ти.
Тя също се усмихна, сърцето й сякаш се бе пробудило от дълъг сън. Не помнеше някой някога да й беше казвал нещо толкова мило. Сгуши се в него и измърмори:
— Ммм, Джак… Иска ми се да можеше винаги да се събуждаме така.
Той се намръщи.
— Фей, в четвъртък си тръгвам.
Въпреки че бе наранена, не беше честно да очаква повече от него.
— Знам — отвърна тя. — Ей — продължи, решена да му покаже колко независима жена беше. — Може да бъдем като Кари Грант и Дебора Кер. Ще изчакаме шест месеца и ще видим кой ще се появи на върха на Емпайър Стейт Билдинг[26]?
Джак се усмихна насила. Хвана ръката й и се заигра с пръстите й.
— Джак — каза тя със сериозен тон. — Не прави това. Не искам нищо повече от това, което имаме сега. „Спомен за една любов“. Щастлива съм, че имахме своя миг заедно. Винаги ще го пазя в сърцето си — кимна и издърпа ръката си. — Но аз съм голямо момиче. Мога да се грижа за себе си. И за децата си.
Лицето му стана сериозно.
— Искаше ми се да можех да ти предложа повече. Свикнал съм да живея по такъв начин. Прекалено е късно. Неспособен съм да се променя.
— Всеки е способен да се промени, Джак. Харесва ли ти или не, ние сме възрастни хора. Но трябва да изберем да се откажем от безгрижното си детство. Отношенията на възрастните: брак, да бъдеш добър родител, добър съсед… Това не са игри, Джак. Това е истинският живот и той може да те възнагради богато. Но са нужни усилия, много работа.
— „Работа много и малко игра — Джак стана скучна душа.“[27]
— Не — каза тя натъжено. — Разбрал си всичко погрешно. И поговорката е грешна. Би трябвало да е: „Работа малко и много игра — Джак стана много, много самотна душа“. Ние сме резултат от решенията, които вземаме. Не е ли това центърът и на квантовата механика? Ти ми кажи. Ти си ученият.