Прибра се и си легна рано, след като хапна малко чипс, който „поля“ с чаша скоч за вечеря. Дълго се въртя в леглото си, тупаше възглавницата и проклинаше неспокойния си ум. Когато най-накрая се унесе в сън, един познат образ се появи в съзнанието му. Беше единственият спомен от детството му, онзи, който не му даваше покой и го преследваше почти всяка вечер, преди да заспи, в онова странно пространство между будното състояние и съня. В него някой — мъж — го удряше. Силно. Виждаше юмрука, който се приближаваше към лицето му, преди да отблъсне видението някъде далече в съзнанието си.
Джак отвори очи и изруга тихо. Стига вече. Надигна се, взел категорично решение. Отиде до бюрото си, запали лампата, извади няколко изписани листчета и рекламни листовки от чекмеджето и започна да рови из тях, докато намери това, което търсеше. Иън Фарнсуорти, частен детектив. Е, в този момент беше все едно кого щеше да избере, реши той и без да се колебае повече, набра номера.
Както очакваше, се включи телефонен секретар, но той остави кратко съобщение и телефонния си номер, после затвори. Втренчи се за миг в телефона, после изпуфтя тежко, загаси лампата и се пъхна отново в леглото, където потъна в така очаквания дълбок сън.
* * *
На следващата сутрин в апартамента на горния етаж, докато Джак Греъм още спеше, Мади и Том О’Нийл се бяха облегнали на перилото на стълбите и се прозяваха.
— Мамо, какво да правим сега?
Фей извади ръцете си от кофата с гореща сапунена вода и се зачуди какво да отговори на зададения за десети път през последния половин час въпрос. Косата на Мади представляваше истинска разбъркана кошница, спускаща се по раменете й, а Том бе облечен в абсолютно неподхождащи си по десен и цвят дрехи, които упорито бе настоял сам да си избере тази сутрин.
— Разопаковахте ли си играчките?
Мади обърна престорено очи и изръмжа:
— Да.
— Добре, а какво ще кажете да ми помогнете да измия кухнята? Можете да грабнете по една гъба.
Това предложение бе посрещнато с още по-силно ръмжене и я накара да стисне още по-здраво гъбата в ръката си.
Фей бе изтощена от изминалите дни, прекарани в разопаковане, осигуряване на необходимите провизии и почистването на апартамента, за да отговори на строгите й хигиенни изисквания. И ако това не беше достатъчно, след няколко дни трябваше да започне новата си работа, а все още не бе намерила гледачка. Чувстваше се изцедена като гъбата в ръцете си. Последното, от което имаше нужда в момента, бе да забавлява децата си.
— Скучно ни е — оплака се Мади с онзи мрънкащ глас, който караше всички майки по света да потреперват от ужас. На езика на Фей й беше да каже как веднага ще им намери нещо за вършене, но успя да се въздържи. Все пак периодът бе тежък за децата.
Не знаеха къде да отидат и какво да правят в това странно ново място, пълно със смешни шумове и необичайни миризми. Нищо не им бе познато, бяха абсолютно изтръгнати от средата си и им предстоеше дълго лято, преди да започне училището през есента. Нуждаеха се от приятели. Точно сега обаче Фей бе заета да им бъде и майка, и баща. Нямаше време да им бъде приятел.
— Имам идея — импровизира тя. — Денят е прекрасен. Защо не излезете навън и не си поиграете в двора?
Децата се намръщиха разочаровано.
— Но там няма какво да правим.
— Разбира се, че има. Как може едно дете да няма какво да прави навън? Не казахте ли, че искате да си направите градина? Е, вървете! Първо, трябва да подготвите почвата. Нали знаете, да махнете всички плевели. Видях някакви лопати и мотички в навеса в двора. Не мисля, че някой ще има нещо против да ги вземете, за да разчистите.
От светлината в очите им разбра, че идеята им харесва.
— Ти ще дойдеш ли с нас? — попита Мади, като се изправи и отметна кичурите от очите си.
— Вие вървете. Като приключа с кухнята, ще дойда.
— Обещаваш ли?
— Да, да, обещавам. Сега отивайте.
Лицето на Мади грейна и тя се отдръпна от перилото.
— Хайде, Том! — нареди със заповеднически тон и се спусна навън. Том я последва плътно по петите.
Фей ги наблюдаваше с облекчение как излизат от апартамента. През изминалата седмица бе открила някои скрити недостатъци, които бе пропуснала по време на първоначалния прилив на радост от вида на жилището. Някои от красивите измазани стени бяха засегнати от влагата, вероятно от пукнатина в покрива, и от тях се носеше мирис на мухъл. В ъглите боята се лющеше, лампите мигаха, когато децата тичаха или скачаха по стъпалата на стълбището, а водопроводът тракаше и изплюваше водата на жалки изблици сред дебели утайки от вар и ръжда. Беше истински срам, че никой не се грижеше както трябва за толкова хубава къща.