Вдигна глава отново, очите й светеха.
— Но Тутълс толкова искаше да отиде. И Мади ме умоляваше. Знаете колко настоятелна може да бъде. Така че си помислих, защо не? Щеше да бъде толкова приятно за тях да видят лагуната и къщичката на дървото и да изживеят толкова много приключения. Питър мрънкаше, но нямаше избор. О, скъпа, съжалявам, че не поисках разрешението ти, но нямаше време. Трябваше да взема незабавно решение и бях сигурна, че ще се съгласиш, щом разбереш. Виждаш ли? Няма за какво да се тревожиш.
Ръката на Фей политна към гърлото й, докато се взираше към дребната жена, седнала до прозореца, с бялата й коса като изпредено стъкло и необикновените, искрящи яркосини очи, прехласнатото изражение на сладкото й лице и крехките й като на птичка ръце, притиснати до гърдите й. Помисли си: О, божичко, тази жена е луда!
— Тя халюцинира! — обърна се към Джак с пресипнал глас.
После вината я заля с всичка сила, зашлеви я, разтреси я и разкъса сърцето й на парчета.
— Какво направих? Как можах да ги оставя? Защо рискувах? Божичко, къде са?
Паникьоса се. Роб… Дали беше той? Изтича в спалнята, крещейки „Мади! Том!“. Втурна се в коридора, погледна към улицата отдолу, после към задния двор, наведе се през отворения прозорец, извика имената им с пълни гърди.
Джак вече бе изтичал надолу по стълбището, за да провери в апартамента си, и тя го последва, нахлувайки в своя.
Когато Фей блъсна входната врата, мисис Джъркинс изпусна гоблена са и той изтрополи в краката й.
— Децата! Къде са?
Обърканото изражение на мисис Джъркинс разби и последната надежда на Фей.
— Не са ли с мисис Форестър?
— Не, не са. Не ги ли проверихте? Нито веднъж през цялата сутрин?
— Защо, помислих си… — запелтечи тя.
— Това е ужасно небрежно! — развика се Фей.
Ужасът препускаше във вените, докато тичаше из стаите и викаше Мади и Том. Гласът й отекваше в празния коридор. Леглата им бяха непокътнати, нямаше и гънка по възглавниците им, четките им за зъби бяха сухи в чашите им, чиниите бяха чисти и подредени, якетата им висяха на закачалката на задната врата. Всичко беше на мястото си. Освен децата.
Джак се втурна след нея и я пресрещна на вратата. Лицето му бе мрачно.
— Не са долу. Нана е там, но децата ги няма.
Фей побледня, знаеше инстинктивно, че децата не биха оставили Нана сама. Изтича обратно в мансардата при Уенди, която стоеше до прозореца и се взираше навън, кършейки ръце с приведени рамене. Старицата тихичко каза:
— Те ще се върнат. Не се тревожи, той ще ги върне обратно.
— Искам си децата! — изпищя Фей и се строполи до стената. Зарови лице в ръцете си. Изпитваше само паника, граничеща с истерия. Всичките й мечти се бяха срутили и тя се сблъска с най-ужасния си кошмар.
Децата й ги нямаше.
Глава 20
Детектив инспектор Рос имаше умореното скептично лице на човек, който след двайсет години в отдел „Криминални разследвания“ бе видял всичко. Но дори и той бе неподготвен за случая на номер 14.
— Значи казвате, че според вас децата са избягали в Невърленд? — попита той с тежкия си кокни акцент. Не си позволи на лицето му да се появи дори лека усмивка.
— Разбира се, че не смятам така! — отвърна Фей, повишавайки глас. — Но това ни каза Уенди, когато се върнахме.
— Първото нещо, което трябва да направим, мисис О’Нийл, е да запазим спокойствие. Свързахте ли се със съседи, приятели, някой, който би могъл да знае къде са децата? Къде биха могли да са избягали?
— Да, да, направих всичко това — отвърна нетърпеливо Фей, защото знаеше, че всяка секунда бе ценна за разследването. Седеше в мансардата заедно с Уенди, Джак, инспектор Рос и двама униформени полицая. Този път Фей не се поколеба да вдигне телефона и незабавно да съобщи за изчезването в полицията. Трябваше да разбере дали Роб я бе последвал в Англия.
— Знам… Знам какво да правя. Виждате ли, преживявали сме го и преди. Съпругът ми отвлече децата миналата пролет. Тогава бяхме в Съединените щати. Аз имам пълно попечителство над тях, но това няма да му попречи да долети със самолета и да ги вземе. Затова искам незабавно да ги включите в списъка с изчезнали лица.
— Да, разбира се. Тази информация променя картината, нали?
Фей подаде на инспектора плик.
— Тук ще откриете идентификационния комплект за всяко от децата, който съм направила, за всеки случай. Има скорошни снимки, отпечатъци, свидетелства за раждане, паспорти, зъбни сведения, рождени белези и медицинската им история. Сложила съм и снимка на Роб О’Нийл, баща им, и информация за него.