Инспектор Рос повдигна вежди.
— Много добре. Чудесна работа. Това ще ни спести много време.
Повика един от полицаите и му подаде плика.
— Изглежда, че имаме случай на отвличане от родител. Известете всички служби по издирванията. Искам разширено търсене, покриващо радиус от пет мили около града. Известете и граничните служби и фериботните, влаковите и летищните служби.
На другия полицай нареди:
— Слезте долу в жилището и вижте дали няма да откриете нещо необичайно.
Джак излезе напред.
— Вече претърсихме цялата къща. Всичко си е на мястото. Нищо не липсва.
— А с кого имам удоволствието да разговарям?
— Семеен приятел. Живея в градинското жилище.
— Разбирам — отвърна инспекторът и присви подозрително очи. — Мога ли да попитам къде бяхте вие миналата вечер?
Джак погледна Фей, после стисна зъби и отвърна троснато:
— Не.
— Няма проблем, Джак. Трябва да им съдействаме максимално — каза Фей.
Джак се обърна и погледна прямо инспектора.
— Бях с мисис О’Нийл. В Брайтън.
Инспекторът повдигна вежди отново, завъртя езика в устата си, докато отбелязваше тази информация в бележника си.
— Предполагам, че мисис Форестър е била детегледачка по време на тази… тази почивка?
Фей се изчерви заради добре прикрития намек за критика в гласа му. Изпод клепачите си погледна към Уенди, която седеше до прозореца, все още взираща се разсеяно в неспиращия дъжд. Изглеждаше с десетилетие по-стара, уморена и съсипана от тревога. Виждайки я в това състояние, Фей за стотен път се обвини, че бе оставила децата под нейните грижи. Стара жена, която всички наричаха „Лудата Уенди“. В очите на инспектора видя съмнение в компетентността й като майка.
— Беше само за една нощ — опита се да обясни тя. — Децата обичат Уенди и прекарваха много време с нея. Никога не се е случвало нищо лошо. Тя винаги е била много грижовна, внимателна и адекватна с тях. Ако само можехте да ги видите заедно, преди…
— Хъм… — отвърна неразбираемо детективът, записвайки бързо в бележника си.
— Разбира се, тук беше и мисис Джъркинс. Тяхната целодневна детегледачка.
— О? Къде е тя в момента?
— Долу. Тя трябваше да ги наглежда. Децата искаха да останат с Уенди. Трябваше да бъде толкова хубаво прекарване… — гласът й се прекърши и тя се извърна встрани.
Детективът насочи следващите няколко въпроса към Уенди, като внимателно се опита да отклони вниманието й от гледката навън. Тя се облегна на рамката на прозореца и лицето й изглеждаше изнурено и без капка живец.
— Мисис Форестър, чухте ли някакви странни шумове миналата нощ? Видяхте ли нещо необичайно?
Фей затаи дъх и погледна притеснения като нея Джак.
— Не — отвърна старицата тихо, все още взираща се навън.
— Нищо необичайно.
После се обърна и допълни:
— Имаше пълнолуние.
— Щяхте ли да се свържете с някого, ако бяхте чули?
— Разбира се, че щях да го направя — тросна се Уенди, сякаш мъмреше непослушно дете. — Мисис О’Нийл ми остави дълъг списък с имена, на които да позвъня в такава ситуация. Тя е много отговорна. Може да съм стара, но съм напълно способна да направя няколко телефонни обаждания, млади човече.
Инспекторът се намръщи и нахвърли още няколко реда в тетрадката си.
— Предполагам тогава, че вратите и прозорците са били затворени и заключени.
— Разбира се, че не — отвърна Уенди, заглеждайки се пак през прозореца. — Как би влязъл Питър тогава?
Инспекторът спря да пише и я погледна рязко.
— Питър?
— Питър Пан. Той мрази прозорци с решетки, така че винаги го оставям отворен за него — за да може да влезе вътре.
Фей отпусна рамене в отчаяние.
Инспекторът подсвирна тихо през зъби и хвърли мрачен поглед към Фей.
— Питър Пан идва тук? — попита той.
— Да — отвърна Уенди.
— В това жилище?
— Да.
— А децата?
— Отидоха в Невърленд. С Питър. Само на кратко посещение, разбира се. Скоро ще се върнат. Наистина, няма нужда да се притеснявате толкова.
— Разбирам — каза Рос и се намръщи, затваряйки бележника си. Прокашля се. — Мисис Форестър, да видим дали съм ви разбрал правилно. Казвате, че децата не просто са отишли в „Невърленд“, както ни съобщихте по-рано. Имам предвид тематичния парк „Невърленд“, намиращ се тук, в Лондон. Вие казвате, че Питър Пан, легендарният герой от книгата, е влетял през прозореца ви и е отвел децата в НЕВЪРЛЕНД? Втората звезда надясно и всичко останало?
Тя извърна глава, отвърна на погледа му, без да мигне, и потвърди:
— Същата, да.
Фей закри лице с длани, Джак притвори очи и поклати глава с отчаяние. Детектив инспектор Рос наклони глава и се втренчи в Уенди смаяно. След минута-две дойде на себе си, отдалечи се от прозореца с изпънатата стойка, с която британците са прочути, извади телефона си и набра някакъв номер.