— Ало? Тук е детектив Рос. Да, по случая О’Нийл. Нуждая се от психологическа оценка. Незабавно.
* * *
Малко по-късно мисис Лойд се втурна в мансардата, с почервеняло лице и изражение на полудяла жена. След нея с по-бавно темпо вървяха мъжът й и нейният адвокат, висок, строг на вид джентълмен със стиснати устни. Зад него пристъпваше недодялан плешив мъж с румен тен и кръгли очила е телени рамки, прекалено големи за закръглените му бузи. Полицаите и детектив Рос насочиха вниманието си към тях, когато ги видяха.
— Дойдох веднага щом научих — обяви Джейн Лойд и припряно отиде при майка си.
Фей наблюдаваше как Уенди посреща дъщеря си с лека усмивка, за която очевидно положи огромно усилие. Лампите бяха светнати, за да прогонят следобедния сумрак, и в стаята цареше мъртвешка застиналост, всички бяха притихнали, с изключение на тихо шепнещите гласове на Уенди и Джейн. Фей си помисли, че Уенди изглежда още по-бледа и немощна като омразния ден, който отиваше към своя край, но в момента в сърцето й нямаше място, за да се тревожи и за нея.
Шокът, който бе изпитала при откритието, че децата й ги няма, се бе уталожил в дълбок черен гняв. Винеше Уенди, винеше Джак, винеше съдбата, но най-вече винеше себе си. Колко наивно бе постъпила, че си бе позволила да се отпусне, макар и за миг. Трябваше да остане бдителна, трябваше да знае, че Роб ще направи опит отново да отвлече децата. Беше сгрешила, като се беше предала на фалшивото чувство за сигурност.
Прикри очите си с ръка, неспособна да гледа как Джейн утешаваше майка си. Къде беше нейната собствена дъщеря, нейната сладка Мади?
Едрият червендалест мъж, който приличаше на генерал, се оказа главният инспектор и това обясняваше защитната поза, която бе заел детектив Рос.
След като се консултира с хората си — бяха разменени доста разпалени думи при тази комуникация, главният инспектор обяви, че местоположението на Роб О’Нийл е било установено.
— Вашият бивш съпруг е все още в Детройт, Мичиган — информира той Фей с неодобрителен тон, сякаш я обвиняваше, че им е загубила скъпоценното време и излишно са товарили хората му с работа. — Не е напускал Щатите.
Фей въздъхна с облекчение:
— Слава богу!
— Това не е задължително добра новина — продължи инспекторът. — Поне бившият ви съпруг бе ясна мишена. Имахме заподозрян. Повечето отвличания на деца между три и осем години обикновено са дело на един от съпрузите след развод. Те не толкова желаят да са с децата си, колкото са ядосани на бившия си партньор и искат да го наранят. В повечето случаи имаме късмет и откриваме тези деца. За нещастие сега отново сме в изходна позиция. Случаят е много странен. Няма признак за влизане с взлом — нито в къщата, нито в някое от индивидуалните жилища. За момента нямаме заподозрени.
— Освен, разбира се, мисис Форестър — добави детектив Рос.
— Какво? Майка ми е заподозряна? Джордж! — възкликна Джейн Лойд. Беше пребледняла от гняв.
— Инспекторе — намеси се адвокатът, — ако искате да отправите някакви обвинения към моята клиентка, говорете ясно. Няма доказателства, които да подкрепят…
— Така, вижте какво. Няма нужда да се впрягате толкова — вдигна ръка във въздуха главният инспектор, за да го укроти.
— Никой не възнамерява да обвинява мисис Форестър в някакво престъпление. Дори не знаем дали е било извършено престъпление, нали инспектор Рос? — обърна се той към подчинения си, който веднага се изчерви и поклати глава.
— Все пак, сър — обади се Рос предпазливо, — тя единствена е била на мястото и нейната история е, да кажем, най-малко доста невероятна.
— Детектив, може ли да ви видя насаме за момент? — главният инспектор кимна с глава и двамата мъже отстъпиха в ъгъла, за да поговорят.
— Знаете ли коя е тази жена? — изсъска началникът на Рос.
— Това е Уенди Форестър. Самата Уенди. Половината Британска империя вярва, че това е Уенди на Питър Пан. Тя е образец за съвършенство в очите на хората. Основала е сиропиталище. Познава някои от най-влиятелните хора в държавата. Дори кралицата е особено привързана към старата дама. По дяволите, всички са привързани! Ако я арестуваме, върху главите ни ще се изсипе истински ад. Трябва да не допускаме медиите до случая — завърши той и изгледа Рос с убийствен поглед. — Ако възнамерявате да се възползвате от пенсията си някой ден.
Рос изглеждаше приклещен в ъгъла.
— Това е абсурден случай. Сигурен ли сте, че е в нашия район?