Глава 21
Джак не обичаше да се чувства безпомощен. Сигурно имаше какво да направи, за да помогне на Фей. На толкова много въпроси трябваше да бъде отговорено.
Когато се върна в апартамента си, веднага позвъни на своя частен детектив и го помоли да намери всяка информация, която може да изрови от досиетата за Уенди Форестър. Каквото и да е. Въпреки нелогичността на разказа й имаше един неоспорим факт — тя последна бе видяла децата. Може би в миналото й имаше нещо, което можеше да ги упъти къде може да е отвела Мади и Том.
На следващата сутрин детектив Фарнсуорти позвъни на вратата му. След размяната на обичайните поздрави преминаха право на въпроса.
— Все още не съм преровил всички досиета на момчетата от дома — каза Фарнсуорти, — но открих забележителна информация. Проблемът е, че не съм много сигурен какво да правя с нея.
— Да я чуем.
— Така, сър… Моля ви само да не ме прекъсвате, докато свърша, независимо колко странни или необичайни ви се сторят откритията ми.
— Да, да, давайте.
Фарнсуорти се прокашля и провери бележките си.
— Като за начало моминското име на Уенди е Дарлинг. Баща — Джордж, майка — Мойра. Двама братя…
— Не ми казвайте. Майкъл и Джон.
— Точно така. Вече са покойници, за съжаление. Израсли са в тази къща. Имали са голям санбернар на име Нана. Точно като вашето кутре тук.
Джак се наведе да потупа Нана по главата. Тя се обърна по гръб, с вдигнати лапи, и го погледна жално, молейки се за още ласки.
— Забележителни съвпадения.
— Да, сър. И съвпаденията продължават — каза Фарнсуорти, изправяйки се още на стола си. — Сър Джеймз Бари, авторът на Питър Пан, наистина е бил техен съсед за известно време.
Джак спря да гали Нана и изви глава към детектива. Любопитството му определено бе пробудено.
— Без майтап?
— Често си е играл с децата на Дарлинг и съседските момчета на Дейвис — продължи Фарнсуорти. — Според информацията Бари е водел децата в градините на Кенсингтън, за да пускат лодки и да си играят на пирати, такива неща. Джордж Дарлинг е бил адвокат, много известен. Реномирани училища, „Итън“[28], сещате се — каза той и навири нос като хората, които посещават такива училища. — Мистър Дарлинг не се е интересувал много от Бари. Той бил дребен, момчешки изглеждащ шотландец, който можел да мърда ушите си, играел си на детски игрички и се отдавал на фриволности. След инцидента се вдигнал много шум.
— Инцидент?
Очите на Фарнсуорти блеснаха многозначително.
— Именно. Тук става наистина интересно. Според полицейските доклади от онзи период Уенди е била на около осем години по онова време. Очевидно една септемврийска нощ и трите деца на Дарлинг — Майкъл, Джон и Уенди, изчезнали. Всичко е било потулено. Но — приведе се той напред — става ясно, че Джордж Дарлинг е обвинил Бари в отвличане. Той бил невинен, разбира се. В нощта, когато децата изчезнали, Бари бил в театъра, където се провеждала репетиция на една от неговите пиеси. Но слуховете трудно се забравят.
Джак скочи на крака.
— Е, какво е станало?
— Бари се преместил. В Съри.
— Не, не, не с Бари. Какво е станало с децата?
— О, да — прокашля се детективът отново и сложи ръце на кръста си. Изпъна се в стола си и впери поглед в него. — Според докладите децата се върнали вкъщи. Мисис Дарлинг заявила, че просто отишла в мансардата вечерта, за да поплаче насаме, и децата били там, спели в леглата си, сякаш нищо не било станало.
След дълга пауза Джак се тръсна в стола си и поклати глава смаяно.
— Не го вярвам.
— Истина е. Прочетете сам — подаде му доклада детективът.
Джак го взе и го прочете. Вдигна глава и го погледна с невярващо изражение.
— Децата са казали, че са пътували до Невърленд с момче на име Питър Пан? — повтори той, затвори папката и се облегна назад. — Но това е невероятно? Как така никога не е стигнало до вестниците?
Детективът сви рамене.
— Мога само да предполагам. Вероятно Джордж Дарлинг не е искал това да се разчуе и е направил необходимото. Кой може да го вини? Не забравяйте, че по онова време не е имало разбиране към ужасите, които можело да се случат на отвлечените деца. Според мен той просто се е опитвал да защити децата си. Щели са да бъдат белязани за цял живот. Особено малката мис Уенди. Затова са запазили всичко в тайна. Намерих тези стари доклади само защото се ровех в папките на Лондонския дом за момчета. Мисис Форестър е запазила копия от тях в личните си досиета.