— Значи Бари е размътил водата, като е описал целия епизод като пиеса[29].
— Така изглежда.
— Трудно е за вярване, разбира се.
— Разбира се — намръщи се Фарнсуорти. — Така и никой не разбрал къде са били децата.
Джак не отговори. Намекът за трагедията, която може би ги е сполетяла, остана да виси във въздуха.
Фарнсуорти се умълча и се почеса замислено по брадичката си.
— Не съм психолог или нещо подобно, но попрочетох някои неща. Звучи ми логично, че бедната мис Уенди си е измислила тази история с Питър Пан, за да блокира спомена за това, което наистина се е случило. В резултат на някакво насилие или травма може да е стигнала до състояние, в което трудно да различава фантазията и реалността. Просто се чудех, сър. Нещо подобно може да обясни поведението на мисис Форестър.
Джак се надигна отново, вече не го свърташе на едно място.
— Трябвало е да повярва в тази фантазия или да си спомни… каквото й се е случило.
— Точно така.
— Знаете ли — каза Джак, крачейки нервно из стаята, — има и друга възможност, след като сме започнали да подхвърляме теории. Възможно е децата да са били отвлечени от… — закашля се — …извънземни.
Очите на Фарнсуорти се разшириха.
— Извънземни? Имате предвид малките зелени човечета, сър? — преглътна сухо и изглежда за миг обмисли думите му, дори само като проява на любезност. — Е, вие, разбира се, сте учен — каза той вежливо иронично. — Но такива неща се приемат на сериозно само от таблоидите, нали? Или от научната фантастика? Не от истинската наука.
— Не е вярно. Зависи от това какъв вид учен си. Съзнанието е или отворено, или затворено. Искам да кажа… открехнете го малко и помислете. Уенди говори със звездите. Твърди, че е летяла от прозореца си като дете. Знаете ли, че много отвлечени твърдят, че са били отвличани като деца от извънземни? И сега Уенди твърди, че децата на О’Нийл са отлетели. През същия този прозорец. „Отлитам“ е думата модел. Ако в теорията ви за травмата от миналото е вярно, тя е блокирала отвличането си и като защитен механизъм е превърнала в съзнанието си извънземните в нещо, някой, който е можела да приеме. Да кажем, момче. Да кажем, Питър Пан.
Фарнсуорти се почеса зад ухото и намести очилата си.
— И космическият кораб е Невърленд? Хъм… интересно. Звучи логично.
— Не може да използвате логика тук, Фарнсуорти. Тя затваря съзнанието. Отворете го още малко. Кои сме ние да казваме, че тя халюцинира? Кои сме ние да казваме, че някакво по-висше създание, наречете го „Бог“, е дошло при нас в облика на момче? Или на ангел? Или в някаква друга форма, която би могла да направи мъдростта му по-разбираема и приемлива за нас, простосмъртните. Ние създаваме истории около визията, митове, които се предават през поколения; но историята, посланието е открито и ясно.
Фарнсуорти погледна притеснено Джак.
— Сега аз съм объркан, сър. Цялата тази история с Питър Пан — тя е просто измислица, нали?
Джак седна и отпусна глава. Беше учен, бе свикнал да вижда фактите без предразсъдъци. Какво бе реално и какво въображаемо? Поклати глава; имаше чувството, че вятърът бе издухал и последната капчица разум от главата му.
— О, по дяволите! Какво пък толкова, Фарнсуорти — каза той, плесна се по колената и после се изправи. — Нека да се качим горе и да кажем на всички какво сме открили. Ще си помислят, че сме полудели, но фактите са си факти и проклет да съм, но дори и аз не знам вече в какво да вярвам.
* * *
Лицето на детектив Рос стана аленочервено, когато изслуша информацията на Джак и детектив Фарнсуорти.
— По дяволите, не мога да кажа на шефа си, че децата са отведени от Питър Пан в Невърленд! — избухна той.
— Разбира се, че не — отвърна Джак, пъхна ръце в джобовете си и закрачи из стаята. — Но вие изпускате основното. Независимо дали е истина или фантазия, Уенди вярва, че децата са тръгнали с Питър Пан.
— Нарича се дисоциация — допълни Фарнсуорти. — Това е друго психическо състояние, разбирате ли — при него човек може да не осъзнава какво прави другата част от съзнанието му. Това би обяснило нашия случай. Често се случва като резултат от травма.
— Имате предвид нейното изчезване? Хъм, да, разбирам — каза Рос, кимна и се почеса по брадичката си.
Фей пристъпи напред.
— Ако това е проблемът, възможно ли е да я изкараме от тази й личност, с нещо като хипноза например, за да ни каже къде са децата?
— Предполагам, че е възможно — отвърна Фарнсуорти.
— Как? Кога? — настоя тя.
— Не знам, госпожо. Аз съм детектив, не психиатър — каза Фарнсуорти. — За това бих потърсил помощ.