— Много далечен изстрел е това, ако питате мен — каза детектив Рос, поклащайки глава.
— Има и още нещо, което трябва да знаете — каза Джак. — Всъщност Уенди намекна нещо за ефекта на миналото, но аз, съвсем естествено, отказах дори да обмисля възможността.
Отиде до стената, на която бе нарисувано малко къдрокосо момче, подаващо се иззад ствола на едно дърво.
— Фей, помниш ли колко ме смая тази рисунка? Колко много момчето прилича на мен като дете?
Фей кимна нервно.
— Попитах Уенди за нея, с надеждата да науча повече за миналото си. Разбирате ли, детектив Рос, аз съм сирак. Нямам спомени от най-ранните си години. На шест съм бил доведен в Лондонския дом за момчета. От Уенди Форестър.
Фей си пое шумно дъх.
— Очевидно — продължи Джак — съм бил намерен на прага й. Наскоро наех мистър Фарнсуорти, за да открие биологичните ми родители. Тогава не знаех, че жената на горния етаж е същата жена, която е основала приюта за момчета. Беше чисто съвпадение — повдигна той вежди. — Само че аз не вярвам в съвпадения.
— Но Уенди каза, че не знае кои са били родителите ти — възкликна Фей.
— Всъщност тогава тя каза нещо неясно за мен — че съм бил изгубено момче. Приех го метафорично, разбира се. Но по-късно… — млъкна той и прокара ръка през косата си, разрошвайки къдриците си. — Вижте, знам, че звучи налудничаво, но по-късно тя ми каза, че не съм бил просто изгубено момче. Каза, че някога съм бил едно от изгубените момчета на Питър и че Питър ме е завел при Уенди, за да ми намери дом.
— Престани, Джак — прекъсна го рязко Фей. — Не мога да понеса повече от това.
— Има отношение по случая, госпожо — намеси се Фарнсуорти. — Виждате ли, работим по предположението, че мисис Форестър от години е живяла с тази самозаблуда. Следвайки инстинкта си, се разрових из досиетата и на другите момчета от дома. Повечето от тях бяха обичайната картина — прогонени, разбити семейства. Но някои…. — подаде на детектив Рос няколко листа. — Нямат никакво минало. Нищо. Изглежда, че са се появили от нищото — също като д-р Греъм. Всички са се появили на прага на Уенди. Странно, не мислите ли?
Детектив Рос прегледа документите, после вдигна глава с притеснено изражение.
— Има ли още такива досиета?
Фарнсуорти кимна.
— Претъпкани кашони.
Лицето на Рос се напрегна.
— Трябва да прегледаме досиетата, едно по едно. Ако това, за което намеквате, се окаже вярно, може да бъде скандалът на века. Ще преобърне всичко с главата надолу, и за стари, и за млади. Ще има международни усложнения. Трябва да уведомим Скотланд Ярд… — поклати глава Рос и вдигна папките. — Боже мили, кой да си помисли?
Джак присви очи подозрително.
— Какво да си помисли, детективе?
— Ние също не вярваме в съвпаденията, д-р Греъм. Не можем да пренебрегнем връзката от детството между вас и мисис Уенди Форестър. Определено фактът, че и други деца без минало са се озовавали на прага й, ме кара да се питам дали самият вие, д-р Греъм, не сте били жертва на отвличане. И не само вие — още поне дузина деца!
Фей затисна устата си с длан, заглушавайки неволния си вик.
— Сега кой звучи налудничаво? — извика Джак, вбесен от посоката, в която бе поело разследването. — Говорех за дисоциацията. Нещо, което би могло да обясни фантазиите на Уенди и да ни помогне да открием местоположението на децата. По-скоро ще повярвам, че съм изгубено момче, отколкото, че Уенди е масов похитител на деца!
Фей бе изслушала детектив Рос, вцепенена от обвиненията му, но след изблика на Джак кръвта й кипна.
— Да не намекваш, че тази история за Питър Пан и предположението, че си от изгубените му момчета или идеята, че Уенди е била отведена в някакъв космически Невърленд са по-вероятни от възможността за жена, която има халюцинации и е замесена в отвличания?
— Да. Абсолютно — отвърна Джак. — Знаеш, че не бих отхвърлил нищо, докато не бъде доказано, че не е истина. Вярвам…
— Честно казано, не ме интересува в какво вярваш — прекъсна го Фей и размаха ръце. Сигурно е била луда, че изобщо се бе вързала на неговите игрички. Джейн Лойд е била права. Нещата бяха излезли извън контрол. Тя бе създала объркваща атмосфера за децата си. Трябваше да се придържа към ясно очертаните граници на реалността, да отхвърли фантастичните им мечти и да ги държи здраво стъпили на земята. Не трябваше да позволява Джак да я обърква, нея и децата й. Нито да прави същото и с това разследване.
— Ще ти бъда признателна, ако задържиш мнението си за себе си — каза му тя. — Това са моите деца и какво се случва с тях не трябва да те засяга.