Това беше грешка, Уенди не трябваше да бъде тук, помисли си веднага Фей. Ако беше настъпил моментът да напусне този свят, трябваше да бъде у дома си, в мансардата, която обичаше и където бе прекарала живота си, заобиколена от слънчевите стенописи, любимите си книги и странните китайски статуетки, които обожаваше. Не тук, в това студено безлично място.
Уенди простена страховито и Фей веднага се озова до леглото й.
— В един момент е будна, в друг загубва представа къде се намира — каза Джейн зад нея. — Майко! — провикна се тя по-силно и се наведе над Уенди. — Майко, мисис О’Нийл е тук. Фей… Дойде да те види.
Уенди потръпна и клепачите й запърхаха, повдигнаха се бавно, а после тя каза с тих пресипнал глас:
— Фей? О, мое скъпо момиче. Ти ли си?
— Да, Уенди — отвърна тя и пое тънката й протегната ръка. — Аз съм.
Тънките устни на старата жена се разтегнаха в колеблива усмивка. Облекчение ли видя в очите й?
— Ти дойде. Знаех си.
Фей видя призрака на жената, която беше някога Уенди, да проблясва в бледата синева.
Не можа да не изпита жал към нея, жал и любов. Сърце не й даваше да мрази Уенди.
Старицата се вкопчи в ръката й, притегли я към себе си.
— Съжалявам — дрезгаво каза тя и личеше, че думите излизат от дъното на сърцето й. — Никога не съм искала да те разстроя. Толкова безотговорно бе от моя страна да ги пусна да отидат.
— Всичко е наред — отвърна Фей и я потупа нежно по ръката. — Не се измъчвай.
— Мислех си само… Колко щастливи ще бъдат… Сгреших…
Фей почувства как сърцето й се разцепи на две, едната половина за Мади, едната — за Том, и очите й се насълзиха, докато тя потупваше Уенди по ръката и се наведе по-близо.
— Моля те, Уенди, кажи ми. Къде са? Къде са отишли? Да не би някой да е дошъл вкъщи? Моля те, опитай се да си спомниш. Каквото и да е.
Елегантно оформените вежди на Уенди се извиха замислено.
— Питър каза… — започна тя колебливо, после облиза напуканите си устни. — Помня, че Питър каза, че ще ги върне обратно в четвъртък.
— Но четвъртък е сега! — отвърна разплакано Фей.
Уенди внезапно стана нервна и развълнувана. Почна да клати главата си напред и назад и малките й ръце се впиха в завивката. Стисна силно ръката на Фей.
— Трябва да отвориш прозореца!
Фей се дръпна назад.
— Моля те, Уенди — възкликна тя. — Никакви повече глупости за отварянето на прозорците. Сега имам нужда от ясни факти. От истината. Помогни ми, моля те, Уенди!
— Не, не — ахна белокосата жена и се сепна. — Говоря буквално, дете мое. Трябва да отидеш в мансардата и да отвориш прозореца. Питър ще се върне с децата ти. Тази вечер! Ако открие прозореца затворен, ще се ядоса много. Познавам го. Ще отлети обратно в Невърленд с Мади и Том просто напук. Никога вече няма да ги видиш отново.
Фей замръзна на място, неспособна да помръдне или да реагира.
Уенди хвана ръката й отново и я погледна в очите. Нейните пак грееха, трескаво искрящи.
— Знам, че е трудно за теб. Предпочиташ логиката и разума. Боиш се. Но само този път трябва да се отърсиш от съмненията и страховете си и да повярваш. Повярвай, защото трябва да го сториш. Затова те повиках тук. Трябваше да ти го кажа, преди да бъде прекалено късно.
Немощно отпусна ръце и се облегна назад на възглавницата, изтощена.
Затваряйки очи, Уенди прошепна трескаво:
— Отвори… прозореца.
* * *
Беше странна нощ, зловещо спокойна, с множество звезди. Купове сребристи облаци се рееха по небето като платноходи и закриваха лицето на бледната луна.
Фей крачеше из градината, която децата й бяха почистили толкова грижливо през пролетта и на която се бяха радвали през златистите дни на лятото. Колко пуст и подобен на затвор й изглеждаше дворът тази вечер, помисли си тя в агония — мястото, в което бяха прекарали толкова много щастливи часове. Дълбоката тишина допринасяше допълнително за острото й напрежение. Тя застина, тялото й бе напрегнато, разкъсващо се от нерешителност, отчаяно желаеща да направи нещо. Всичко беше изчезнало: децата, Уенди, Джак. Фей стоеше сама на ръба на безмерното отчаяние.
Последните цветя, които Мади бе засадила, бяха откъснати от силния буреносен вятър и лежаха начупени и погубени — като надеждите на Фей. Листа, откъснати и изтръгнати от майчиното им дърво, отрупваха плочника.