— Какво имаш предвид?
— Няма значение къде е тя, стига Питър да я намери. Той ще направи всичко каквото трябва. Просто трябва да бъдем сигурни, че Питър ще успее да влезе през прозореца.
— Е, как ще го направим? — намуси се Мади. — Уенди е заключена в онази тъпа болница, което означава, че старата зла мисис Лойд ще кръжи наоколо като хиена през цялото време.
Децата извърнаха глави и два чифта очи се втренчиха във Фей. Тя беше поразена от откритието, че те безусловно вярваха в нейната способност да реши проблема. Беше едновременно и смиряващо, и вдъхновяващо. Само преди няколко месеца я гледаха със съмнение. Е, помисли си тя, майчината магия също е много могъща. Нямаше начин да позволи онова съмнение отново да пропълзи в очите им.
— Значи се захващаме за това всички заедно? — попита Фей. — Само ние тримата? Разчитаме един на друг, за да се справим. Както винаги?
Мисълта, че групата им не беше пълна без Джак, прониза сърцето й. Истината бе, че без него нищо вече не беше същото. По израженията на децата й личеше, че и те го осъзнават.
— Да, както винаги — съгласиха се те като малки войници.
— Тогава елате тук — каза тя, потривайки ръце. — Имам план.
— Иха — ахнаха и двамата, докато се скупчваха до нея, пулсът им заби по-учестено и целите трепереха от вълнение. Защото знаеха, че тяхната дръзка спасителна акция щеше да успее само с умен, демоничен, съвършено изпълнен план.
* * *
Тази нощ луната хвърли златистата си светлина като топла, успокояваща завивка върху спящия Лондон. Но в градините на Кенсингтън нощта бе дълбока и първите есенни ветрове носеха зрелия остър аромат на промяната. Величествени дървета, с натежали от листата клони, затъмняваха грижливо оформените морави и подрязаните храсти сред мрака, който разкриваше блещукащи тук-там светлинки само когато вятърът задухаше — както стана сега.
Джак стоеше сред танцуващите сенки, облегнат на красивата основа на голямата скулптура — босоного момче, щастливо свирещо на флейта. Това бе прочутата статуя на Джордж Фрамптън, създадена през 1911 г., годината на смъртта на Едуард VII, в памет най-прочутия и най-обичан измислен герой и беглец Питър Пан. Само че Джак Греъм вече изобщо не беше сигурен, че Питър Пан е измислен.
Беше прекарал цял ден и цяла нощ в обикаляне на всеки сантиметър от тематичния парк „Невърленд“ и всеки друг проклет парк в Лондон в търсене на своите напълно реални бегълци.
До този момент не бе осъзнавал колко много градини има в този град. И в крайна сметка приключи в градините на Кенсингтън — от всички възможни места, точно тук. Прочутата територия, любима на Питър Пан и неговите феи спътнички.
Джак поклати глава, чудейки се какво го бе довело тук. Някаква извратена, дразнеща интуиция, че може би — много голямо може би — Питър бе истински? Че магията съществува.
Докато търсеше Мади и Том, се бе заровил надълбоко в себе си и бе открил бледи откъслечни спомени за двубои с мечове, срещу други момчета, индианци или пирати, в свят, неприличащ на никой друг. Спомени или сънища, кой можеше да каже? Каквато и да бе истината, за него те бяха ценни. Заместваха единствения спомен за юмрука, насочен към лицето му, жестоката ръка, отрязана от тялото. Просто ръка, която го удря.
Вдигна глава към лицето на момчето, толкова приличащо на бронзовото момче от градината на Уенди, и най-накрая напълно прие съвета на старата жена — да се освободи от миналото и да прегърне с отворени обятия бъдещето.
Изправи се срещу дяволитото бронзово момче.
— Може би можеш да летиш, а аз — не, хлапе. Но поне имах смелостта да порасна. Уенди каза, че съм взел това решение много отдавна, но никога не съм го довел докрай. Че в сърцето си съм още момче. Вярно е. Продължавах да отлагам, играех си момчешки игри, защото… — преглътна сухо. — Може би защото не съм искал да бъда изоставен отново. Но сега съм готов да поема този риск. Вече не съм изгубено момче. Аз съм мъж. Искам да порасна. Няма да изоставя Мади и Том. Няма да постъпя с тях така, както са постъпили с мен. Искам да съм тук заради тях. Заради Фей. Така че, ако знаеш къде са, заведи ме! Помогни ми да ги намеря, Питър.
Прокара ръка през косата си и стисна очи.
— Моля те. Помогни ми.
* * *
Вечерната смяна в 11 часа бе приключила. Сестрите бяха направили обиколките си. Мади каза, че Питър най-вероятно ще се появи в полунощ, така че планът бе да отидат в болницата, да се промъкнат в стаята на Уенди и да отворят прозореца. После да се изнижат преди идването на Питър.