— Аз също съм на разположение, сър. Готов съм да се притека на помощ, за да осигуря изпълнението на плана.
Потупа успокоително Том по рамото, после с усмивка до ушите на лицето си се втурна към вратата, на път за болницата.
* * *
Фей се ослуша за момент, за да е сигурна, че никой не я бе последвал. Отново цареше тишина, с изключение на мрънкащия глас на медицинската сестра, която се питаше къде е изчезнало момиченцето, вдигнало цялата тази врява. Фей се усмихна с гордост, че малкото притеснително момиче, което преди няколко месеца не би посмяло да направи нещо подобно, сега бе изиграло важната си роля с такава дързост и съвършенство.
Обърна се и видя Уенди на тясното болнично легло, подпъхнала крехките си ръце под бузата, спейки с лице към прозореца. Чуваше забързаното й дишане и видя колко често се повдигаше и отпускаше гръдният й кош — като на малка птичка, уловена в клетка.
Очевидно времето й наближаваше. Фей сведе глава и нежно целуна Уенди по бузата, после й прошепна:
— Ще отворя прозореца ти, Уенди. И тогава ще можеш да отлетиш.
След няколко несполучливи опита най-накрая уцели правилния ключ, за да отвори дебелите железни решетки на прозореца. Зад тях старият прозорец с две крила бе покрит с прах и мръсотия, точно като онези стъкла, по които Мади често пишеше с пръст „Измий ме!“. Фей се покатери на мраморния перваз и свали древното месингово резе. После скочи отново долу, хвана двете месингови дръжки и натисна силно.
Прозорецът не помръдна.
Не, това не беше част от плана! Не беше подготвена за древни дървени прозорци, които бяха стояли затворени от години и бяха клеясали от мръсотията и времето.
Трябваше да отвори прозореца. Паниката се надигна в нея и решителността й отслабна. Пое си дълбоко дъх и натисна отново. Но прозорецът не поддаде. Беше 11:40.
Мади бе казала, че Питър ще дойде в полунощ.
Нямаше време за губене. Хвана дръжките отново и се опита да ги завърти, отново и отново, но нищо не стана. Приведе се напред и натисна прозореца с рамо.
— Това е добро начало — прошепна някой зад нея.
Тя ахна и се обърна рязко.
— Джак! Какво правиш тук?
— Спасявам плана ти.
Фей се втренчи в него, в намачкания му костюм, висящата свободно риза, небръснатото лице, разрошените къдрици. Не я беше изоставил. Беше се върнал за нея. И знаеше за плана!
Усмихна се, надигна се на пръсти и го целуна. Беше нейната специална целувка, родена от дъното на душата й, която не бе давала на никого преди.
Джак се почувства окрилен, целувката й му бе дала сила за десетина мъже. Пристъпи към прозореца и хвана дръжките му. Пое си дъх и натисна мощно. Древният мръсен, мрачен и упорит прозорец се отказа от борбата и поддаде със силно скърцане, позволявайки на нетипично топлата за сезона нощ да навлезе в стаята. Отвън кучетата на Лондон виеха към пълната луна.
Фей закри устата си с длан, за да не се чуе радостния й възглас. Джак я прегърна през кръста и я завъртя щастливо, после я пусна на земята и я целуна.
— Сега, да се махаме оттук — прошепна той.
Тъкмо когато стигнаха до вратата, тя се отвори буквално под носа на Джак. На прага стоеше Джейн Лойд. И никак не изглеждаше доволна.
— Какво правите тук? — попита възмутено. — И защо прозорецът е отворен? Боже мили, не направихте ли достатъчно, за да погубите майка ми? Опитвате се да я довършите ли? — втурна се напред, за да го затвори.
— Не го затваряйте! — провикна се Фей.
— И защо да не го правя?
— Питър ще дойде тази нощ за Уенди. Трябва да остане отворен.
— Тази история приключва тук! — обърна се Джейн и извади телефона си. — Всички сте полудели. Ще се обадя на охраната.
— Не, не можете! — проплака вече Фей и се спусна към нея.
— Моля те — разнесе се немощен глас от леглото.
Всички спряха и погледнаха натам. Джейн се впусна към майка си и хвана ръката й.
— Тук съм, майко.
— Помолих я да го отвори — каза тихо Уенди. — Той идва за мен, Джейн. Най-накрая.
По лицето й се изписа радост и освети фините й деликатни черти. На блясъка от лунната светлина тънката крехка фигура на Уенди и красивото й сладко лице отново приличаха на детински.
— Помниш колко много мрази Питър прозорци с решетки, нали, Джейн?
Очите на Джейн Лойд се насълзиха и тя кимна.
Лицето на Уенди се отпусна от облекчение. Тя хвана лицето на дъщеря си в малките си шепи и погледна към нея с нежна майчина любов.
— Ти си добро момиче. Спомни си колко щастливи бяхме заедно някога… ти и аз, в мансардата. Сбогом, мое скъпо дете — каза тя тихо. — Моя сладка Джейн.