Ръката на Уенди се отпусна и обръщайки лице към отворения прозорец, тя се усмихна.
— Виждаш ли звездите, Джейн? Колко искрящи са днес! Не са ли прекрасни? И онази там… Вдясно. Толкова е ярка. Светлината й… тя ме докосва. О, колко топла е светлината й. Слушай! Чуваш ли? Да, да, чувам музиката. Той ще дойде скоро! Толкова дълго го чаках…
Уенди притвори очи и се усмихна спокойно.
Ръката на Джейн политна към потрепващите й устни. Дълга история на потиснати спомени преля като река от бреговете си и наводни съзнанието й. Спомени как седи в скута на майка си, главата й е отпусната на гърдите на Уенди, докато мелодичният глас се лее и я сгрява като топлината на прегръдката й. Лицето на Джейн се смекчи и разнежи, докато тя се взираше в майка си; после се наведе и я целуна по бузата, подпъхна завивката под брадичката й и нежно приглади няколко свободно падащи кичура край лицето й. Подсмръкна шумно и се изправи.
— Мисля, че трябва да си вървите — каза тя на Фей и Джак.
Фей погледна притеснено Джак и Джейн забеляза размяната им на погледи.
— О, престанете — каза тя и рязко изтри сълзите от очите си. — Няма да затворя глупавия прозорец. Независимо какво си мислите, аз обичам майка си и това е последното й желание.
Фей погледна за последно лежащата спокойно Уенди, загледана в отворения прозорец. Дългата й бяла коса изглеждаше сребърна на лунната светлина, разпиляна като буйни вълни по възглавницата. Устните й бяха разтворени в лека усмивка на очакване. Фей си помисли, че никога не я бе виждала толкова красива.
Джак се наведе над Уенди и я целуна по челото. Когато заговори, гласът му трепереше:
— Сбогом, Уенди. Предай поздравите ми на изгубените момчета.
— Джак — каза Фей. — Почти дванайсет е. Уенди трябва да е сама, а и Мади ни чака във фоайето на болницата.
Обърна се към Джейн и добави внимателно:
— Всички трябва да си вървим.
— Да — отвърна Джейн. — Разбирам. Ще я оставя сама.
Джак хвана ръката на Фей.
— Хайде, Фей — каза той и я поведе към вратата, после по коридора и до фоайето, където взеха Мади. После всички тръгнаха към дома, към къщата с червеникавокафяви стени.
Джейн се забави още малко, след това и тя ги последва. Преди да затвори вратата, погледна назад и с цялата любов в сърцето си, прошепна:
— Сбогом, майко.
* * *
Джейн Лойд се събуди в болничното фоайе тъкмо когато над града се зазоряваше. Тръгна по коридора, мина покрай стаята на сестрите и влезе право в стаята на Уенди.
Слънчевата светлина се изливаше през отворения прозорец заедно с нежния утринен ветрец и разкриваше празното легло. Джейн видя веднага, че майка й бе отлетяла.
С периферното си зрение забеляза нещо да присветва и да отразява слънчевата светлина. Отиде до прозореца и вдигна малкия предмет, поставен на перваза. Позна го и дъхът й секна, лавина от спомени заля съзнанието й, а болката и скръбта й отстъпиха място на тихо проблясващата радост.
Джейн си спомни едно момче, облечено в зелени, слепени с дървесен сок листа, което някога я учеше да се смее свободно и да се рее из небето. В някакъв момент от живота си бе забравила за него. Или бе избрала да забрави. За разлика от Уенди. Майка й бе запазила несломимо вярата си в него. И отсега нататък, помисли си Джейн, допирайки свития юмрук до сърцето си, тя също щеше да вярва.
Погледна през отворения прозорец към небето и се усмихна. Слънчевата светлина на новия ден галеше топло лицето й.
Глава 24
Събраха се в голямата слънчева кухня на номер 14. Джак запали малък огън в камината, за да стопли къщата и тях след загубата на Уенди. Всички си бяха сложили маските на смелостта, убедени, че Питър бе дошъл да я вземе и да я върне най-накрая в Невърленд. Но все пак тя им липсваше, особено на Мади и Том. Липсваше им гласът й, уханието й, допира й.
Липсваше им да седят до нея и да слушат историите й.
Липсваше им възможността да изтичат нагоре по стълбището за чаша сладък чай и доза оптимизъм. Липсваше им чувството, че всичко бе възможно, когато бяха в нейната прегръдка.
Фей дойде да приседне до тях край огъня и притисна личицата им в скута си, до гърдите си, там, където сърцето й туптеше тежко от любов към тях.
— Иска ми се да не си беше отивала — каза Мади тихо.
Том кимна мълчаливо.
— Просто дойде и нейното време да си тръгне, скъпа — отвърна Фей, като ги погали по главите. — Тя беше готова.
— Иска ми се да отидем с нея — каза с отчаяние Том.
Фей прегърна още по-здраво своите съкровища, целуна ги по челата и мислено каза майчината молитва — желанието на Том да не бъде изпълнено, поне не и докато тя е жива.