Млъкна и изведнъж цялата му дързост изчезна и на лицето му се появи неувереното хлапашко изражение.
— Разбира се, ако кажеш „да“.
Фей не каза нищо — не можеше. Беше прекалено неочаквано, толкова спонтанно. Толкова типично за Джак. Радостта се надигна в гърлото й и тя трябваше да преглътне или щеше да избухне в срамен плач и да започне да нарежда всякакви нелепи неща, и о, просто не успя да се сдържи. Сълзите се стекоха по лицето й и тя кимна в знак, че приема.
Джак пристъпи напред, за да хване ръката й. Мисис Лойд ахна, двамата инспектори отстъпиха назад, дори децата подскочиха и запляскаха с ръце — но всичко това изчезна от полезрението на Фей, тя виждаше само усмихнатото лице на Джак. Отново бяха само те двамата, единна хармонична сила в космоса.
Джейк постави напръстника на пръста й.
— Ето — каза той с дяволита усмивка. — Сделката е подпечатана.
Докато стоеше все още замаяна, около нея настана истинска суматоха. Инспекторите събраха докладите си и бързо се изнесоха, заедно с доволната мисис Лойд, която мърмореше нещо как майка й щяла да бъде толкова щастлива. Когато стаята отново се успокои, Джак хвана ръката на Фей и я поведе към градината.
Мади и Том вървяха отпред, като спореха оживено кой от тях щеше да спи в мансардата, а Нана ги следваше по петите.
Есента бе навсякъде, но в сърцето на Фей бе пролет и светулките ей сега щяха да започнат своя ухажорски танц и да запалят фенерите си, а децата щяха да засеят нови семена. Беше пролет и тя щеше да оставя прозорците широко отворени, за да може в дома и в живота им да влиза всичко ново, чудно и магическо.
Щеше да оставя прозорците отворени, даде си обет тя, всеки ден, до края на живота си.
— Виж, мамо! Джак, по-бързо, погледни! — развика се Мади и гласът й отекна из градината. — Фонтанът!
Фей и Джак се присъединиха към Мади и Том край своенравния фонтан. Той се тресеше и ръмжеше, тракаше и стенеше. После, с едно гигантско въздушно свистене изхвърли струя вода, която се изля през дупките във флейтата на момчето.
Децата се смееха и танцуваха, а Джак подскачаше от гордост. Фей скръсти ръце и се усмихна разбиращо на дръзкото нахално бронзово хлапе. И както винаги, можеше да е закълне, че той й се усмихна в отговор.
И както винаги, чу музиката.
Бележка на автора
Скъпи читатели!
Позволих си свободата да доизмисля някои събития от живота на Джеймз Бари, но вярвам, че ще ми простите. Много читатели сигурно са открили различни елементи и нюанси, препращащи ги към историята на Питър и Уенди. Вплетох ги в моята история, докато пишех този роман, и това бе истинска наслада за мен. Особено — целувката на мисис Дарлинг и начинът, по който се ровеше в умовете на децата си, изгубените момчета — Слайти, Кърли, Нибз и Тутълс, както и Тинкърбел, Хук, и разбира се, напръстникът.
Надявах се така да добавя автентичност на историята и — може би — да предизвикам усмивка на лицата ви, когато се завърнете към спомените си. При директните цитати в текста съм използвала италик. Освен това се вдъхнових и от творбите на хората, осмелили се да преминат границите на своето въображение — Алберт Айнщайн, Ричард Файнман, Лий Смолин, Карл Сейгън, Джоузеф Камбъл.
В тази история създадох двойствен свят: реален и фантастичен. Наука и магия. Ключът към всички тях е силата на вярата.
Приятно четене,
Мери Алис Монро
ОБРАБОТКА The LasT Survivors
Сканиране и разпознаване: sqnka, 2018
Корекция и форматиране: sqnka, 2018
Информация за текста
Издание:
Mary Alice Monroe
SECOND STAR TO THE RIGHT
© Mary Alice Monroe, Ltd., 2013
Мери Алис Монро
ВТОРАТА ЗВЕЗДА НАДЯСНО…ЧАК ДО СУТРИНТА
Американска
Първо издание
© Паулина Стойчева Мичева, превод
© Издателска къща КРЪГОЗОР, дизайн на корица
© Издателска къща КРЪГОЗОР, София 2014
ISBN 978-954-771-331-4
notes
Бележки под линия
1
„Ага“ — марка много известни стари, класически газови печки. — Б. пр.
2
Джорджианскистил-архитектура, отнасяща се за периода 1720–1840 г., управлението на първите крале от Хановерската династия във Великобритания. — Б. пр.
3