— Няма проблем, приятел. Но помни, вече не сме непознати — каза Джак. После се обърна към Фей и добави с престорено драматичен глас: — Ще бъдете доволна да научите, че никой от тях не разкри нито името, нито ранга или серийния си номер.
— Да, аз… — рязкото й поведение отново се завърна. — Аз уча децата си да внимават. Човек не може да бъде достатъчно предпазлив в днешно време.
Джак присви очи, забелязвайки изнуреното й лице, красивата руса коса, която фибите не успяваха да задържат покрай конската опашка и част от кичурите й се спускаха свободно покрай лицето й, и капещата гъба в малката й, здраво стисната ръка.
Фей О’Нийл имаше напрегнатия остър поглед на човек под прекалено голямо напрежение. Когато не се стягаше и не я прикриваше обаче, усмивката й бе красива. Тя караше очите й да греят, също като на Мади. Тогава сиянието й ставаше толкова ярко, макар и толкова лесно изплъзващо се, че подтикваше хората да направят всичко необходимо, за да видят отново тази усмивка.
Явно щеше да отнеме много време, за да се случи това. Тримата бяха толкова затворени и предпазливи, като че ли бяха част от тайна гангстерска банда.
— Как каза, че се казва момчето? — провикна се Мади от стълбата. Пак се бе заела да лъска лицето на бронзовото момче.
— Питър Пан — каза Джак, пристъпвайки по-близо до нея.
— О, да. Чувала съм за него. Имаше филм, нали?
— Точно така. Но преди това има книга. Чудесна книга за това умно момче Питър Пан, неговия магически остров, наречен Невърленд, и три деца: Уенди, Майкъл и Джон. Чела ли си я?
— Не.
Том направи крачка напред, преструвайки се, че не слуша.
Джак обаче го забеляза и добави малко подправка към историята си.
— Е, значи имаш късмет. Най-добрата разказвачка в света живее на етажа над вас. Уенди Форестър. А най-любимата й история е тази за Питър Пан. Тя знае повече за героите от самия сър Джеймз Бари.
— Кой е той? — попита Мади.
— Човекът, написал тази книга.
Мади и Том едновременно обърнаха глави и погледнаха с любопитство към прозорците на третия етаж.
— Мисис Лойд ясно показа, че не трябва да безпокоим майка й — каза Фей.
— А, да, скъпата мисис Лойд. Не обръщайте внимание на тази стара тиранка. Ако ми беше дъщеря, и аз щях да се крия на горния етаж — отвърна Джак и поклати тъжно глава.
— Тя добре ли е? — попита Фей. — Имам предвид, нормална ли е?
— Мисис Лойд ли? Ужасяващо нормална, опасявам се.
— Не — отвърна Фей, изненадана от този коментар. — Мисис Форестър от третия етаж.
— А, говорите за Лудата Уенди? — попита Джак въодушевено.
Мади бързо извърна главата си и спря да търка.
— Лудата Уенди? — повтори тя с искрящи от любопитство очи.
Фей обаче побледня.
— Моля ви, кажете ми, че не е луда…
— Не е луда като лунатично луда. Но е… как да се изразя…
— Ексцентрична? — предположи с опасение Фей.
— Бинго. Няма нищо по-добро от това да си ексцентричен, когато остарееш. Възнамерявам да бъда освидетелстван, когато стана на възрастта на Уенди.
— Супер — кимна Фей и отиде да приседне върху една обърната глинена делва, като внимателно постави гъбата между коленете си. — Добре… Какво имате предвид под „ексцентрична“? От кой вид? Да седиш в парка по цял ден и да храниш птичките? Или да тичаш гол по улиците с касапски нож в ръка?
— Трудно е да се каже — отвърна Джак, почесвайки се по брадичката. Явно се забавляваше от ситуацията, знаейки много добре, че е безсрамно от негова страна да къса нервите на човек като Фей — толкова предпазлив и параноичен. Почти чуваше осиновителката си, застанала с изпънати рамене, поклащаща глава и мъмреща го закачливо: „Лошо, лошо момче!“. Пъхна ръце в джобовете си и се наклони на пети, както правеше като момче.
— Носят се много слухове за старото момиче — каза той откровено. — Хората в квартала обичат да си фантазират. Тя не излиза навън през деня. Само нощем, когато всъщност присяда на прозореца си. Някои казват, че говори със звездите. Други — че ръководи наркокартел.
Фей се подсмихна и двамата се спогледаха развеселено, преди Джак да продължи с по-сериозен тон:
— Всъщност и моето хоби е да наблюдавам звездите. Предполагам, може да се каже, че това ми е работата. От време на време ходя при нея — за да видя как е. Отначало го правех от притеснение: тя е сама през цялото време. Сега го правя, защото ми е приятно. Уенди има доста големи познания за звездите и сме водили някои доста впечатляващи разговори.
— Това е чудесно хоби за една възрастна жена — отбеляза Фей, свивайки рамене. Спокойно, освобождаващо от стреса. Няма нищо необичайно.