— О, така е. Приятно нормално хоби… само че за Уенди не е хоби. Звездите са нейни приятели. Тя разговаря с тях.
Фей премигна няколко пъти.
— Искате да кажете… че тя говори със звездите?
— Хъм… — кимна той в отговор. Очите му блещукаха като звездите, които обсъждаха.
— Може би просто е самотна. Много хора са самотни.
— Може би. Тя има семейство наблизо. Дъщеря й, разбира се — Джейн Лойд. Внуци, дори правнуци. Проблемът е, че те не се мяркат тук. Само дъщеря й идва от време на време да я нагледа. И да нагледа къщата. Мисля, че проявява повече интерес към втората.
— Останах с впечатлението, че мисис Лойд не се наслаждава на посещенията си тук.
— Кой знае защо? Семейните проблеми често имат дълбоки корени. Във всеки случай… — Джак сви рамене и погледна към третия етаж — мисис Форестър си седи сама и гледа с копнеж към звездите.
— Само това ли е? — попита Фей и на лицето й бе изписано облекчение. — Просто си седи нощем на прозореца и си говори сама? Е, тогава половината жени в Чикаго би трябвало да бъдат наречени „луди“.
— Освен това… — добави Джак след кратка пауза — тя говори постоянно за това момче — посочи към бронзовата статуя.
— За кого? — попита Мади, навеждайки глава. — За Питър Пан ли?
— Абсолютно. Знае всяка подробност за неговия живот в Невърленд. Той е причината още да е жива. Нейният свят, предполагам.
— Че какво му е лудото на това? — сви рамене Мади и отново погледна към прозореца на третия етаж.
— Тя вярва в историите — каза Джак, като прикри усмивката си. Погледна смаяното лице на Фей и добави: — Да. Клетата мисис Форестър мисли, че е Уенди на Питър Пан.
Фей отпусна глава в дланите си и кимна.
— Дааа — отбеляза тя саркастично, — това вече е доста налудничаво.
— За какво говорите? — попита Мади от стълбата.
— В книгата „Питър Пан“ Уенди е малкото момиче, което отлита до магическия остров в небето, наречен Невърленд, заедно с Питър Пан. В края на приключението тя се връща в детската си стая и пораства. Нашата съседка вярва, че е същата Уенди и всяка вечер седи до прозореца си, чакайки Питър Пан да се завърне. Убедена е, че той ще го направи.
— Това е супер! — възкликна Мади. Сякаш цялата бе заредена с електричество, толкова въодушевена звучеше. — Ами ако наистина е?
— Не ставай глупава, Маделин — отвърна майка й прекалено рязко. Мади присви очи към Фей, която продължи: — Няма никакъв Питър Пан. Той е просто герой от една приказка,
— Откъде знаете? — попита я Джак.
— Какво? — сепна се тя и обърна глава към него. После поклати глава. — О, разбирам. Моля ви, не се шегувайте за такива неща. Искам децата ми да знаят разликата между фантазията и реалността.
— Не се шегувам, сериозен съм. Занимавам се с такива неща всеки ден. Откъде знаете, че Питър Пан не съществува? Или HЛO? Предположенията на възрастните се основават на две неща: физическия свят и логиката. И все пак всеки ден в работата си откривам, че това, което смятаме за закон, не е такова.
— Вижте… Джак. Наясно съм със странните мистерии, които стават днес в науката. Искам и децата ми да знаят за тях. И все пак уважавам Мади и Том достатъчно, за да не им пълня главите с небивалици за Дядо Коледа например.
— Разбирам. Тогава, предполагам, те… — Джак се умълча и погледна предпазливо децата. Като видя, че те се бяха втренчили в него, той прикри устата си с длан и прошепна почти безмълвно на Фей: — Че те не вярват в Дядо Коледа.
Фей се разсмя шумно.
— Не, те не вярват в Дядо Коледа. Нито във Великденския заек или — като стана въпрос — в Питър Пан. Това са фалшиви убеждения, измислени от медиите, за да манипулират емоциите на слабите хора. Работя в рекламата и съм добре запозната със силата на медиите. Възпитавам децата си да не се поддават на рекламните трикове или на пропагандата — и всъщност на нищо и никого. Опитваме се да основаваме решенията си твърдо на реалността.
Джак се изпъна, готов за предизвикателство.
— А какво ще кажете, Фей, ако успея да ви докажа съществуването на алтернативна реалност? Дори може би на самия Питър Пан?
Фей завъртя драматично очи.
— Ще кажа, че късметът ми ме е зарязал. Не само че имам луда стара дама, живееща на етажа над мен, но имам и смахнат учен, живеещ на етажа под мен.
Фей се обърна към децата и ги повика тихо да дойдат при нея. После хвана ръцете им и заговори със сериозен тон:
— Деца, опитайте се да ме разберете. Не критикувам мисис Форестър. Понякога, когато хората остареят, те стават леко объркани. Смесват реалността с фантазиите си — погледна към Джак, като многозначително повдигна вежди. — Понякога не само старите хора правят това.