— Е, стига толкова игра — скастри ги майка им. — Заспивайте. Имам работа.
С тези думи загаси отново лампата и затвори рязко вратата.
Мади все така трепереше завита. Том обаче надзърна изпод чаршафа, изправи се на колене и се втренчи през прозореца навън, извивайки врата си, за да погледне към прозореца на третия етаж. Докосна бузата си, спомни си целувката и се усмихна.
Глава 4
Още преди слънцето да изгрее, Фей вече бе застанала пред огледалото в банята и си слагаше сива очна линия на клепачите. Въпреки решителността й ръката й не спираше да трепери. Когато, отстъпи назад, за да огледа резултата, линията изглеждаше по-скоро като поредица от точки и чертички. Изруга тихо, извади кърпичка и започна да трие доказателството за нервността й.
Небеса, защо бе толкова изплашена? Да, беше първият й ден на новата работа, но тя знаеше как да се справи с това, нали? Ръката й застина, изражението й се промени и отчаянието й стана видимо, Грешка. Беше ужасена, че ще се провали. Бяха й нужни пръстите и на двете й ръце, за да преброи годините, откакто бе напуснала рекламната агенция.
— Божичко — прошепна тя и вдигна ръка, за да изтрие внимателно неравната очна линия. — Девет години… Кога мина това време?
Пръстите й се плъзнаха от клепачите й към другите, естествените линии, издълбани от времето в ъгълчетата на очите й. Облегна се назад и се взря в отражението си. Коя беше тази жена? Почти не я познаваше. Разликата беше в очите. Беше остаряла не толкова на години, колкото на опит. Трудно спечелен. Изчислено в тази мерна единица, наистина бе много стара.
Дали Бърнард Робинс щеше да забележи тази разлика? Бърнард бе бившият й началник в агенцията „Лео Бърнет“ в Чикаго. Докато си слагаше основа за грима, Фей си мислеше за времето, когато току-що завършила колеж, именно Бърнард й бе дал първия шанс за голяма поръчка. Почти се бе убила от работа, за да му благодари, и не само беше оправдала неговото доверие, спечелвайки нов голям клиент, но и само след две години работа във фирмата бе получила повишение до главен мениджър, отговарящ за ключови клиенти. Фей имаше репутация на упорит и продуктивен служител. Изискваше много от екипа си, но не повече, отколкото изискваше от себе си. В крайна сметка целият екип обираше наградите от нейната продуктивност, като мнозина получиха повишение заедно с нея.
Единият от тях бе бившият й съпруг Роб О’Нийл. Той беше красив копирайтър с остър ум и с ранга на истинска звезда в своята област. Имаше повече от талант. Имаше стил. Той го знаеше, тя го знаеше, всички го знаеха.
Когато насочи забележителния си чар към нея, Фей бе напълно поразена — като всеки клиент, който бе обект на някоя от неговите кампании.
Млада, наивна и влюбена, лесно се бе отказала от всичко заради Роб, включително от здравия си разум. Трепна при спомена как на практика го бе принудила да се ожени за нея. Той не искаше да се обвързва. Но когато решеше нещо, Фей можеше да бъде много убедителна. Притисна го. Настоя и под нейния оръдеен залп те се ожениха, тя напусна работата си в „Лео Бърнет“ и Мади се роди. Отначало Роб бе запленен от цялата тази нова идея с бебето. Беше нещо ново, вълнуващо и емоционално като всяка рекламна кампания. Бебето беше сладко, миришеше хубаво и тъй като Фей се грижеше у дома за него, това, което оставаше за Роб, бе забавната част. Шегуваше се, че най-накрая разбира защо толкова много рекламисти искат бебета в рекламите си.
Скоро след като Том се роди обаче, Роб се отегчи. Двете бебета вече изискваха доста работа и той се почувства в капан. После, също като всяко пленено животно, започна да ръмжи и да дращи.
Фей се наведе към огледалото и вдигайки ръка, нежно погали с пръст деликатната кожа под очите си. Колко пъти бе слагала тук грим, за да се опита да прикрие синините и ожулванията? Първата й грешка бе, че не го напусна, след като я бе ударил онзи първи път. Втората й грешка бе, че му позволи да го направи отново.
В добре обзаведената дневна на очарователния дом в Норт Шор, където се бе преместила като млада цъфтяща булка, той й крещеше цинични обиди, викаше яростно как съжалява, че се е оженил за нея. Как го бе подмамила. Как никога не бе искал да се озове вързан с жена и деца. Измъчвана от вина, тя се опитваше още по-упорито да не го ядосва, да прави неща, които той харесваше. Да поддържа мира. Дори се правеше, че не чува слуховете за атрактивната главна мениджърка, с която той се срещаше изключително често.
Но колкото и да се стараеше да го зарадва, той никога не беше доволен. Все търсеше начини да я унижи: ехидни забележки за външния й вид, подигравки за мнението й, студенина в леглото, някой небрежен шамар с опакото на дланта му. С времето тя стана прекалено неуверена, за да я е грижа за каквото и да било. Също както се случва със златото под смазващия удар на чука, нейната мекота бе сбита в здрава, твърда топка.