Фей въздъхна и се вгледа в строгото и изпито лице в огледалото. Какво бе станало с ентусиазираното момиче с пламтящ поглед, което някога премина през вратите на „Лео Бърнет“ с такава увереност? Какво отрезвяващо преживяване бе това, да се върнеш на пазара на труда след толкова време. Беше на трийсет и пет години. Никой не наемаше главен мениджър, който е бил извън бизнеса десет години. Никой не наемаше, точка. Тъкмо когато бе стигнала до такова отчаяние, че бе готова да кандидатства за рецепционистка в агенцията, Бърнард Робинс й се обади от Лондон. Наскоро бе назначен за началник на офиса на „Лео Бърнет“ там. Това бе голяма стъпка за него. Той бе мъж, запътил се към върха, и искаше до себе си хора, които да са му лоялни. Когато предложи на Фей работа в лондонския офис, и двамата знаеха, че това бе повече от предложение за работа. Беше нейната възможност да се върне в играта като ключов играч. Ако спечелеше новия клиент, заради когото я бе довел, работата беше нейна. Ако го загубеше, той не можеше да й обещае, че ще остане. Това бе най-доброто, което можеше да й предложи.
Сега бе неин ред да даде най-доброто от себе си. Заради Бърнард, заради себе си, заради Мади и Том. Залозите никога не са били по-високи. Ръката й се обви около малката гилза с червило в дланта й. Фей О’Нийл, която Бърнард Робинс помнеше, бе ярка червена искра в един сив свят. Нищо нямаше да застане на пътя й. С непоколебима решителност, сияеща в сините й очи, Фей сложи яркочервено червило на устните си, уверена очна линия на клепачите си, която омекоти с приглушени сенки, и добави руж на бузите си.
Последно прибра косата си назад в строг кок, ниско на шията. Огледа се в огледалото и остана доволна от жената с безупречната прическа и практичното облекло, излъчваща здрав разум, която видя срещу себе си. Може би вече не толкова млада и ентусиазирана, но поне не беше наивна. Щеше да носи тази маска на увереност, закле се тя, дори да бе просто преструвка. С времето успехът щеше да роди увереност и отвътре. Щеше да направи всичко, за да се получи. Каквото и да й струваше това.
* * *
Фей излезе навън в прекрасната лондонска сутрин. Погледна през рамо, за да се увери, че входната врата се е затворила добре, и се сблъска с Джак Греъм, който тъкмо се изкачваше по стълбите от градинския си апартамент. И двамата избухнаха в извинения, но Джак се окопити първи.
— Мисис О’Нийл, предполагам? — каза той, имитирайки акцента на британската аристокрация. — Едва ви разпознах без гъба в ръка.
Фей стисна устни, за да прикрие усмивката си, и приглади с ръка полата си. Погледът й се плъзна по сивия костюм на Джак, бялата му изгладена риза и черно-червената вратовръзка.
— Със сигурност джентълменът пред мен не може да е д-р Джак Греъм? Къде са дънките, суитшъртът? Боже мой, той не само носи обувки, той носи шпиц обувки!
— Униформа — призна Джак, гледайки я развеселено. — Изисква се за всички лекции, срещи с ВИП личности и когато е необходимо да впечатля новите си съседи. Е, как се справям?
Тя потупа замислено устните си с пръст, но вътрешно одобряваше вида му. Дългото му жилаво тяло изпъваше бизнес костюма с естественото секси излъчване на модел от „Флийт стрийт“[9]. Дори тъмните му къдрици, които досега бе виждала само под формата на рошава маса на главата му, бяха вдигнати нагоре от челото му с очевидна старателност.
— Определено успяхте да ме заблудите, съседе. Изглеждате доста… хъм… спретнат. Да, мисля, че това е най-добрата дума за вида ви.
— Боже мили. Спретнат… — Джак я огледа открито на свой ред и каза: — Нека ви върна комплимента. Вие също изглеждате доста спретната, мисис О’Нийл.
— Благодаря — отвърна тя и кимна, като се опитваше да изглежда достатъчно дистанцирана, за да отклони флиртуващия тон на разговора им, който бе станал съвсем очевиден.
— Днес ли е първият ви ден на новата работа?
Фей кимна и устните й се свиха също като стомаха, който вече бе на топка.
— Началото не е много добро. Детегледачката закъснява, а аз тепърва трябва да се ориентирам в метрото. Направо съм кълбо от нерви.
— Тук го наричат „тубата“. Но ако бързате, най-добре е да вземете такси. Последвайте ме.
Тя не искаше да харчи пари за такси, но като погледна часовника си, осъзна, че няма друг избор, освен да приеме съвета му. Той я хвана под ръка и я поведе надолу по пресечката. Фей усети силата на пръстите му на ръката си, а когато рязко я издърпа встрани от една дупка в тротоара, осъзна, че някой трябва да научи Джак Греъм на маниери. На следващия ъгъл уличният трафик ги посрещна с оживеното си жужене. Джак повдигна ръка, прехапа със зъби долната си устна и изсвири с такава сила, че всеки нюйоркчанин би се гордял от това постижение. В същия миг едно такси отби и се закова пред тях.