— Каляската ви очаква, мадам.
— Вие няма ли да дойдете?
— Не, аз трябва да измина целия път до Оксфорд. Разни лекторски неща.
Наведе се и подаде на шофьора няколко банкноти.
— Закарайте дамата, където иска да отиде.
— Не е нужно да правите това — каза тя, отваряйки чантата си.
— Приемете го като подарък за първия работен ден. Ние сме приятели, помните ли?
Приятели. Този път, когато го каза, тя му повярва. А той я възнагради с най-прекрасната, най-заразителната усмивка.
— Помня — отвърна Фей и на нейното лице също се плъзна колеблива полуусмивка. — Благодаря, д-р Греъм.
Той се наведе напред и в тъмните му очи светна закачлива искра.
— Джак.
— Джак — съгласи се тя.
— Късмет днес. Фей — добави той, после се ухили и затвори вратата. Двигателят на таксито изръмжа и колата потегли.
* * *
В осем и петдесет същата сутрин Фей вървеше по покритите с килим коридори на лондонския офис на „Лео Бърнет“, заслушана в познатата шумотевица от гласове, звъна на телефоните и тракане на клавиатури. Всичко бе толкова живо. Забързано. Кръвта й закипя от очакване. Качи се с асансьора нагоре до вътрешното светилище, където килимът бе по-качествен, а картините — оригинални. Секретарката на Бърнард провери името й в календара със срещите, обяви с безразличие името й по интеркома, после я насочи към вратата с обработено небрежно завъртане на ръката.
— Влизай — изгърмя познатият баритон. Беше гръмък, от вида не-ми-пука-кой-ме-чува глас, който можеше да разтресе стените.
Преди години за Фей това бе обичаен звук, но днес дъхът й секна в гърлото.
Отвори вратата и пристъпи в просторния кабинет от стъкло и стомана. В бизнес, в който размерът на офиса е доказателство за позиция и власт, кабинетът на Бърнард правеше шумно изявление за неговия успех. Сградата бе един от малкото небостъргачи в района и за да допълни този факт, интериорният дизайнер бе добавил и високотехнологичен, направо революционен стил. Той подхождаше на рекламна агенция, която се гордееше с изчистените си, креативни и заредени с енергия кампании.
Бърнард седеше гордо като цар зад бюро с размерите на малка кола.
Беше се облегнал назад във високото си черно кожено кресло и разговаряше по телефона рязко и отсечено. Вдигна глава, когато я видя, и й махна със свободната си ръка. Фей се опита да изглежда спокойна и му отвърна с лека усмивка, после се обърна и се запъти към прозорците. От кабинета му се разкриваше великолепна гледка към Лондон. В контраст със студената стомана на небостъргача, околната атмосфера, от която струяха историята и романтиката на този древен град, й се сториха прекрасни. Взирайки се под себе си, тя се изуми, че този великолепен град вече бе неин дом.
— Фей! Отдавна не сме се виждали.
Обърна се и видя Бърнард да се надига от мястото си и да пресича стаята с широко разперени ръце. Беше по-скоро плъзване, отколкото ходене, защото движенията му бяха силни и уверени. Когато стигна до нея, обви яките си ръце около раменете й, стискайки я в приятелска, сърдечна прегръдка.
— Бърнард — каза тя тихо, като се отдръпна назад и му се усмихна. Не се беше променил много през последните десет години. Малко повече сиво в тъмната му коса, може би. Отиваше му. Имаше пронизващи черни очи и топчест нос, съчетание, което повечето хора намираха за стряскащо.
— Страхотно е, че те виждам отново — каза той, докато погледът му обхождаше лицето й. — Изглеждаш чудесно. Просто чудесно.
Фей се опита да се успокои, но усещаше надигането на пристъпа на страх и появата на сълзите, които бе забелязала в отражението си в огледалото по-рано тази сутрин.
— Благодаря — промърмори тя.
— Как са децата?
— Добре, благодаря ти. Добре са — повтори тя, отклонявайки въпроса. Запита се какво точно знаеше за състоянието на Том. — Оценявам високо, че ми даваш тази възможност, Бърнард. Особено сега. Аз…
— По дяволите, Фей. Не искам благодарността си. Ти си моето тайно оръжие в този проект. Нуждая се от теб. Кръжа около сделката с чай „Хемптън“, откакто съм в Англия. Те искат да стъпят на американския пазар, а кой може да им помогне по-добре за това от международна рекламна агенция, базирана в Средния запад? Тъкмо търсех първокласен американски мениджър за ключови клиенти, когато чух, че си свободна — сви рамене той. — И ти звъннах. Не е голяма работа.