Тя знаеше, че Бърнард скромничеше, и бе изпълнена с благодарността и лоялността, която той искаше от нея.
— Знаеш, че ще дам най-доброто от себе си.
— Знам ли? Аз разчитам на него. Искам този клиент, Фей. Но трябва да ти кажа, че ще бъде предизвикателство. Има голяма конкуренция за него в нашата област.
Устните й се извиха леко.
— Най-голямото ми предизвикателство в момента е да намеря добра гледачка — каза тя и това не бе изцяло шега. — Би трябвало да е по-лесно.
Бърнард се изсмя леко, после я изгледа пронизително и каза:
— Не. Най-големият ти проблем е да се опиташ да намериш стръв, на която да се хване клиентът.
Дзън. Пръстите на Фей се свиха в морскосините й ниски обувки.
— Разбира се.
— Вече не си домакиня, Фей. Сделката е на първо място. Разчитам на най-добрата ти работа.
— Разбира се — повтори тя, мислено проклинайки се, че звучи идиотски като Джейн Лойд. Беше сбъркала, надявайки се, че това ще бъде носталгична среща между двама стари приятели. Бърнард Робинс може и да беше приятелски настроен, но не беше неин приятел. Времето бе пари и тя трябваше да внимава да не пилее и двете.
— Чай „Хемптън“ е голяма сделка. За всички нас. Насочил съм най-добрите си хора да работят по нея.
Съзнателен комплимент. Фей се изпъна, но не каза нищо.
— Точно сега те просто са потопили пръстите на краката си в американски води — продължи той. — Но смятам, че можем да ги убедим да скочат с главата надолу вътре. Трябва да го направят. Продуктът им е дяволски добър. Опитвала ли си чая им?
Фей мислено благодари на предвидливостта си. Това бе първото нещо, което бе купила, когато влезе в английски магазин. Чай „Хемптън“ за английска закуска. Знаеше, че Бърнард е педантичен и изисква хората му да са опитали и повярвали в продукта, който представят.
— Да. Пробвах няколко от техните видове чай. Честно казано, се изненадах колко ми харесаха — отвърна тя, преувеличавайки малко истината. — Толкова ароматни и наситени с вкусове. Обикновено пия кафе.
— Не, вече не — разсмя се силно Бърнард. — Е, може да си позволиш кафе от време на време. Все пак представляваме и една колумбийска компания за кафе.
— Не, благодаря, за мен чай, докато сключа тази сделка.
— За този дух говоря. Прочете ли материалите, които ти изпратих за компания „Хемптън“?
— Да, изцяло. Имам няколко въпроса.
— Добре… добре. Ще те представя на екип „Проучване“ по-късно днес.
Отиде до бюрото си и порови в документите, струпани по полираната му повърхност. Фей изчака спокойно отстрани. От поведението и изражението на лицето му бе наясно, че сърдечността бе приключила. Вече всичко беше бизнес. Предпочиташе така, сякаш никога не бе спирала да работи за него. Бърнард забучи изящната сребърна химикалка в джоба на жилетката си, после вдигна няколко кафяви хартиени папки.
— Ето няколко допълнителни копия от екипа ни по проучванията за клиента — каза той, като се запъти към нея. Подаде й папките. — Фокусирани са върху качеството на чая. По-добре ги прегледай, преди да се срещнеш с момчетата от „Хемптън“. Уреди си среща следващата седмица. Секретарката ти ще те осведоми за графика ти по-късно.
— Да, сър.
Той я изгледа усмихнато.
— Добре тогава. Отивай да се запознаеш с армията си. Събрани са в заседателната зала. Искам да започнете работа по кампанията.
Устата на Фей пресъхна, а дланите й се изпотиха.
— Сега ли?
Бърнард повдигна вежди.
— Разбира се, че сега. Всички те чакат. Защо не?
Фей искаше да каже: защото току-що бе влязла в сградата; защото не беше виждала още кабинета си, не се беше срещнала със секретарката, не бе имала време да се отпусне. Защото имаше нужда от кафе, по дяволите! Познавайки Бърнард, на срещата щеше да има само чай. Когато погледна в нетърпеливите му очи обаче, разбра, че отказът е немислим. Затова се усмихна лоялно и отвърна:
— Защо не всъщност?
Бърнард изглеждаше доволен.
— Запомни ли пътя? Добре. Върви и размахай камшика.
* * *
Да размаха камшика? Докато седеше на края на стола си в заседателната зала, Фей имаше чувството, че над главата й е размахан такъв.
Когато влезе в залата, почувства дузината вперени в нея очи. Усмихна се приветливо, не прекалено приятелски, не и много враждебно, осъзнавайки, че консервативният й дизайнерски морскосин костюм ще издържи взискателния оглед. Обувките й също си струваха седмиците пестене и ядене на фъстъчено масло, за да може да си позволи да ги купи. След като се настани, Бърнард я представи като неговото протеже от Чикаго. Очите, оглеждащи привлекателната дребна жена, веднага се присвиха с подозрение.