Като опита друга стратегия, Джак премести крак и уж случайно изрита отвертката си в посока към Том. После направи великолепно представление, опитвайки се да я стигне.
— Сега как ще се добера до тази отвертка, като трябва да държа този винт?
Том стоеше, загледан в отвертката, кършейки леко ръце с притеснено изражение на лицето. Джак затаи дъх и се опита да не гледа право към момчето, като не смееше да издаде друг звук.
— Хайде, момче, хайде… — прошепна си тихо на себе си.
И тогава, с напрегната концентрация, ясно забележима на малкото му кръгло личице, Том се наведе и вдигна дългия тежък инструмент. Задържа го в детските си ръце за момент, като преценяваше тежестта му, а може би и собствения си кураж. Джак видя на челото му да се появява дълбока бръчка, като на стар човек, и изпита внезапно желание да прегърне Том, да му каже „спокойно, спокойно, точно така“, после да го погъделичка и да го накара да се разсмее. Всичко, каквото бе необходимо, за да заличи това уплашено изражение, което помрачаваше детското му лице.
Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от мъка за това момче и в процепа, появил се изведнъж в съзнанието му, видя лицата на други момчета. Момчета, които имаха същото уплашено изражение на бито кученце. Момчета, които познаваше от сиропиталището.
Първият спомен…
Стисна силно очи, за да го задържи. През мрачната мъгла изпълзяха сенки, глави: червена коса, черна коса, руса коса… Лица, всичките с познатата тъга като тази, изписана на лицето на Том. Да, сега си ги спомняше: Еди… Боби… Мак…
Еди бе глух с едното ухо заради побоя, нанесен му от баща му. Боби никога не говореше за това, но накуцваше с левия си крак. А Мак… така и не разбра какво бе станало с Мак. Също като Том и той не говореше. Никое от момчетата не обсъждаше много живота си, но всички знаеха, че са били малтретирани по един или друг начин. Той също.
Когато Джак отвори очи, забеляза отвертката на земята близо до ръката му. Но малкото момче — също като мимолетния спомен — бързо бе изчезнало.
* * *
По-късно следобед, дълго след като децата се бяха прибрали у дома, Джак захвърли инструментите си и се отказа от битката си с украсения фонтан. Разпъна схваналите му се мускули, после се строполи на един от четирите стола от ковано желязо, поставени на напукания плочник. Въздъхна със задоволство, вдигна краката си на друг стол и отпи голяма глътка от чашата си с джин и тоник. На масата имаше термос, пълен с тази амброзия, и празна чаша. Отпиваше за втори път, когато задната врата се отвори и Фей О’Нийл влезе в двора. Той се усмихна като котка, приготвила се да хване мишката.
— Идваш за онова питие, надявам се? — попита с повдигната въпросително вежда, докато я гледаше как приближава.
Тя се стресна и бързо прибра един избягал кичур от кока си.
— О, здравейте, д-р… — спря се сама. — Здравей, Джак — поправи се тя. — Всъщност дойдох да оправя кашата на децата.
Огледа се около себе си и поклати глава.
— Лопати, ръкавици и купчини пръст, разпилени навсякъде. Скоро ще трябва да се научат да почистват след себе си.
— Ако успееш да научиш децата да правят това, трябва да напишеш книга. Ще изкараш цяло състояние.
— Е, трябва поне да опитам — каза Фей и се наведе, за да вдигне чифт градински ръкавици, които изглеждаха така, сякаш принадлежаха на малък леприкон.
— О, хайде, Фей. Ела, вдигни си краката на стола и си налей питие. Няма да умреш, ако отделиш пет минути за почивка. Наблюдавам те напоследък и от това, което виждам, мога да кажа, че робите са имали по-добър работен график. Бъхташ се постоянно. Правил съм го и съм тук, за да ти кажа, че няма да спечелиш слава и да отидеш в рая с цялото това бутане, влачене и теглене. Освен това помня отлично, че ти ми обеща да споделим по едно питие в градината.
— Не помня да съм давала обещания — каза тя със свенлива усмивка, докато изтупваше ръкавиците в бедрата си, за да ги изчисти от пръстта.
— Семантика — отвърна той, като свали краката си от стола и й махна с ръка да се настанява.
— Тази каша…
— Ще ти помогна да я оправиш, ако седнеш и си налееш. Какво ще кажеш? — отвори термоса и го залюля. Звукът на течността и тракащия лед вътре бе истинска симфония на изкушението. — Джин и тоник. Леденостуден. Идеалното лятно питие.