Фей кимна и се усмихна неволно.
— Знаех си!
— О, спри да бъдеш толкова самодоволен! — разсмя се тя. — Просто нещо, което обмислям.
— Давай, приятелко. Довери си на инстинктите си. Готов съм да заложа пари на теб.
Фей грейна вътрешно, въпреки че следобедното слънце залязваше. Докато здрачът настъпваше, двамата притихнаха доволно. Птиците пееха прощалната си песен, а дърветата станаха лилави на фона на розовото небе.
— Виж, Джак — каза Фей и посочи към залязващото слънце. То изглеждаше в небето като голяма червена топка, балансираща на върха на ронещата се тухлена ограда на градината. — Сякаш ще се претърколи по стената и ще падне в кофата за боклук.
Джак се разсмя сърдечно в тихата нощ и тя се присъедини към смеха му.
Облегната назад в стола си, Фей се върна в спомените си, когато бе младо момиче, което обичаше да се смее, да се смее без страх, че това е неподходящо за дама и някой може да я чуе. Когато се смееше заради чистата радост от усещането.
Нещо в думите на Джак възроди този младежки ентусиазъм, тази непоколебима вяра, че светът е нейната мида, съдържаща скъпоценна перла. Изпълваше я детинска радост, каквато не бе усещала от години.
— Благодаря ти, Джак — каза тя, допивайки питието си, — за чудесната вечер. Става късно и най-добре да тръгвам — после погледна нагоре, усмихна му се, надявайки се, че ще усети благодарността в думите й. — И внезапно изпитах странен импулс за работа.
* * *
Тази нощ Фей работи до късно по идеята си. Когато най-накрая, след часове, се пъхна в леглото си, мислите й я пренесоха сънливо от чая и маркетинговите числа към Джак и неговите думи и как винаги я караше да се чувства добре.
Беше толкова различен от Роб, който никога не пропускаше възможност да я разкритикува и да смачка каквото бе останало от самочувствието й. Затвори очи и извика в съзнанието си образа на усмивката на Джак с дълбоките трапчинки и начина, по който зениците му потрепваха, когато говореше разпалено за нещо, в което очевидно вярваше силно. Той бе мъж с убеждения. Фей започна да брои качествата му, вместо да се занимава с броене на овце, и когато най-накрая заспа, устните й бяха извити в усмивка.
На следващата сутрин се събуди пълна с енергия и нямаше търпение да усъвършенства идеята си. Пропусна обяда си, а когато дойде краят на работното време, се обади на детегледачката и й каза, че ще работи до късно. Мразеше да прави така, но трябваше да огледа идеята от всички страни и не искаше да пропусне момента и вдъхновението й да избяга.
Когато най-накрая захвърли молива, бе девет часът вечерта. Имаше чувството, че целият й мозък бе изпит и нищо не бе останало от сивото му вещество. Разтърка слепоочията си, огледа стерилния си кабинет три на три метра, разположен на двайсет и третия етаж в сградата от стомана и стъкло. Металното й бюро и металният стол бяха единствените мебели в малкия квадратен кабинет; стените бяха голи — никакви снимки или картини. Прозорците й дори не се отваряха. Това бе студен безличен кабинет, лишен от всякакво очарование, натъпкан с все още неотворени кутии, купища хартия, чакаща да бъде заредена в принтера, и купчини книги и наръчници, които трябваше да се наредят по рафтовете.
Не можеше да се занимава с декорация и подреждане, когато на хоризонта се задаваше краен срок. Прозя се, изправи се и разпери ръце зад главата си, после отиде до прозореца, за да погледне към парка от другата страна на улицата. Влюбени вървяха хванати ръка за ръка, търговец продаваше цветя от количката си, старец разхождаше малкото си кученце на дълга каишка.
Сърцето й омекна при тази гледка и тя се наведе напред, отпускайки чело на стъклото. Обичаше летните вечери, когато топлият вятър миришеше на орлови нокти и размекваше костите до пълно изтощение. В нощи като тази усещаше самотата си особено силно, копнееше за мъж, който да я хване за ръка и да я изведе на дълга разходка в парка. Какво ли ще е, зачуди се тя, да зарови пръстите на краката си в рохкавата пръст?
Просто съм замаяна и уморена, помисли си сепнато, изправи се и потърка очи. Трябваше да се съсредоточи върху работата си, да приключи тук и да се прибере у дома при децата си.
Те бяха в безопасност с детегледачката, знаеше го. Беше звъняла няколко пъти по телефона, за да се увери, че са вечеряли, че са измили зъбите си… И за да им каже, че ги обича, преди да си легнат. Никое дете не трябва да заспива, без да знае, че е обичано.
Върна се при бюрото си и вдигна молива си, но притесненият й ум се луташе разсеяно. Облегна се отново в стола си, отвори чекмеджето и извади син пластмасов термос. Нуждаеше се от чаша кафе, за да се освести. Само една солидна доза кофеин. Разви капачката на термоса и до носа й достигна силният аромат на горещата „Ява“.