— Служебен натиск? Заплаха от шефа?
Тя се изкикоти.
— Да, това проработи при мен. Но при останалите пиячи на кафе от Калифорния до Ню Йорк?
Той сви рамене, а очите му светеха в очакване.
— Здравето.
— Здравето?
Светлината в очите на Бърнард помръкна леко.
— Да — отвърна Фей, изправи се и постави чашата си на масата. Зарови се из листовете, без да спира да говори. — Има безброй факти, които ни казват, че чаят не само не е вреден за организма, както се твърди за кафето, но всъщност е полезен за нас. Особено зеленият чай.
Сви вежди и се усмихна доволно, канейки се да изстреля победоносния изстрел.
— И помага срещу сърдечните заболявания.
Бърнард приближи чашата си с кафе към устата си, погледна към него, после явно размисли и я остави на бюрото.
— Бори се със сърдечните заболявания?
— И понижава холестерола и кръвното налягане. Погледни кой купува чай в Англия, Бърнард. Поколението на бейби бума[10] вече остарява. Те искат да се грижат за телата си, за зъбите си, за сърцата си. Мисля, че здравословните предимства на чая ще ги накарат да преминат от лагера на пиещите кафе в лагера на пиещите чай. Здраве. Фитнес. Дълъг живот. Тук трябва да насочим кампанията си.
Бърнард се изправи и пъхна ръце в джобовете на сакото си, докато крачеше из кабинета й и обмисляше думите й. Тя затаи дъх, молейки се. Не бе смятала точно така да му изложи идеята си.
Искаше графици и таблици, пунктирани линии, подсвирвания и ръкопляскания, когато му представяше първата си от години идея за кампания. Но моментът тази вечер изглеждаше подходящ. Искрата бе тук. Тя последва инстинкта си.
Когато той спря пред бюрото й и отвърна поглед, дъхът й секна. В очите на Бърнард нямаше искра.
— Значи наистина смяташ, че тази основана на факти кампания трябва да бъде нашият подход?
Фей кимна, макар да усещаше как вълнението във вените й замръзва и стомахът й се свива на топка.
— Да — отвърна тя, прокашля се и се опита да докара възможно най-убедителния си професионален тон. — Ще ги ударим със солидни медицински твърдения. Проучванията са тук, Бърнард. Статистиката е тук. Ще действаме умно, разбира се. Творческият отдел ще обработи всички детайли. Но наистина смятам, че обмисленият, рационалният подход ще намери отзвук в нация от загрижени за здравето си, застаряващи възрастни. Никой не иска вече да вярва в приказки. Прекалено добре образовани сме. Прекалено сме умни, за да бъдем заблуждавани от романтични образи на хора, пиещи чай на маси с бели дантелени покривчици, и жени, които си споделят тайни. Жените днес не искат тайни. Те искат голите факти.
Бърнард потърка брадичката си и присви очи, загледан настоятелно и изпитателно в нея. Най-накрая, взел решение, свали ръка.
— Добре, О’Нийл. Ще подкрепя идеята ти.
Сърцето й спря за миг и тя се надигна да му благодари.
— Почакай малко — каза той, вдигайки длан. — Трябва да съм честен с теб. Тя не ми харесва. Не усещам пламък в нея. Свикнал съм с ярките ти, възпламеняващи идеи. Тази тук… не знам. Чувствителна, практична, може би дори убедителна. Но някак си плоска. Безопасна.
— Но ако вземеш предвид…
— Но има нещо в нея и казвам да се пробваш. Ще те подкрепя — сви рамене той. — Не знам как ще реагира творческият екип. Това е между теб и тях.
Тя кимна, усещайки се леко отчаяна.
— Те искат някакви странни, впечатляващи идеи. Искат нещо смайващо. Нещо от ранга на „Просто го направи“[11]. Е, ще трябва да харесат идеята и да си свършат работата.
— Знам, знам — каза Бърнард. — Но аз не се притеснявам за тях. Тази, която трябва да убедиш, е Сюзън Пъркинс. Тя е супервайзърът на сделката. Ако каже „не“, значи е „не“.
— Но ти току-що каза, че ще подкрепиш идеята ми.
— И ще го направя. Но няма да се боря за нея. По-скоро няма да се изправям срещу теб. Ще покажа ясно, че съм на твоя страна.
Фей се отпусна на стола си. Бърнард определено не бе запленен от идеята й.
— Ако смяташ, че не е добра…
— Не казвам това. Казвам, че не съм впечатлен. Трябва да призная обаче, че това със сърдечните заболявания привлече вниманието ми. Тук има нещо. Виж, Фей, от теб зависи. Това е твоята кампания. Просто трябва да си абсолютно, категорично сигурна, че това е най-добрият начин да поведеш кампанията, че „Хемптън“ ще харесат идеята ти и че с нея продуктът им ще се продава като топъл хляб в Щатите. По-скоро като любимите ни шоколадови кексчета.