Изгледа я с един от прочутите си изпитателни погледи, които сякаш преминаваха през тялото ти.
— Сигурна ли си?
Тя преглътна сухо с широко отворени очи и кимна.
— Тогава давай.
Той остави чашата си и тръгна към вратата, отваряйки я към коридора, после се обърна и я погледна над рамото си.
— Един последен въпрос. Спомена, че жените днес не искат романтика. Че искат голи факти. Смяташ ли, че си типична представителка на съвременните жени?
Фей се замисли как ставаше рано всеки ден, приготвяше децата за училище, бъхтеше се осем часа за ниска заплата, пътуваше към къщи в пиковия час, за да сложи вечеря на масата, проверяваше домашни, после се захващаше с прането и домакинските задачи. После може би щеше да й остане време да свърши малко работа, която бе донесла в куфарчето със себе си от службата, преди да се строполи в леглото си. Замисли се колко виновна се бе чувствала или колко пъти бе прегрявала от всички тези задължения. Замисли се за мечтите, в които бе вярвала като дете, и за кошмара на ужасния си брак. Животът бе труден за жените, млади или стари, и особено за самотните майки. Те трябваше да поровят много надълбоко, за да открият един радостен миг в своя ден.
— Да — отвърна тя, отвръщайки на погледа му. — Мисля, че съм типична.
Той кимна замислено.
— Тогава защо още пиеш кафе?
Глава 6
Луната се надигна пълна и тежка в нощното небе и на синкавата светлина Джак видя малко момче да се изправя на пръсти отвън на плочника, в центъра на градината. Остана неподвижен в мрака, незабелязан. Кокалестите коленца на момчето се подаваха изпод късите му панталонки, дългите му тънки ръце бяха отпуснати отстрани на тялото му, а рошавата му руса коса се бе отметнала назад, докато то се взираше в някаква конкретна точка в небето.
Какво странно дете е този Том О’Нийл, помисли си Джак. Беше много късно, почти полунощ. Какво бе изкарало навън едно шестгодишно момче по това време на нощта? Може би бяха звездите? Определено на шестгодишна възраст той самият вече бе омагьосан от нощното небе. Всъщност помнеше, че служителите в сиропиталището го бяха гонили безброй пъти от покрива, ужасени, че може да падне или — по-лошото — да скочи оттам. Джак протегна врата си напред, за да проследи посоката на погледа на Том.
А, значи това било, помисли си той и на устните му се появи усмивка. Не Голямата мечка или Млечният път бяха пленили въображението на малкия. Погледът на Том бе вперен в прозореца на Лудата Уенди на третия етаж.
Момчето и мъжът тихо се взираха нагоре известно време, без да помръдват и мускулче. Достатъчно време за Джак, за да измисли нещо. Звездите бяха неговият билет към вълнението и намирането на смисъл в живота, както се бе случвало в историята за милиони момчета и момичета. Усмихна се широко при мисълта да въведе още едно момче в този чудесен свят. Космосът бе велико приключение. Най-великото, помисли си той.
— Ах, Том… — въздъхна, загледан в кльощавото рошаво момче, което сведе глава и все така босоного безшумно мина по плочника, прибирайки се в къщата, без съмнение в безопасната си стая и уюта на своята завивка. — Погледни по-високо, момче — каза Джак тихо с тъжна усмивка и замислено поклати глава. — В небето има достатъчно мистерия, за да задоволи въображението на едно дете.
* * *
На следващата вечер, изпълнен с нетърпеливо вълнение, Джак застана до прозореца си в очакване Мади и Том да приключат с вечерята си и да се върнат на работа в градината. Знаеше, че ще излязат; те като че ли винаги бяха там, дърпащи и вадещи плевели или търкащи фонтана. Намираше детинското им настървение за очарователно. Когато излезе в градината, децата веднага спряха да си говорят и го погледнаха с изпитателни, подозрителни очи. Джак небрежно им кимна, усмихна се вежливо и после отнесе телескопа си до открито място на плочника и започна да го разполага.
С периферното си зрение видя, че те се спогледаха въпросително. Нито единият от тях изглежда не бе доволен от нахлуването му в градината им. В крайна сметка Мади сви рамене и се зае отново със задачата си, но все пак от време на време хвърляше по някой отчасти любопитен, отчасти укорителен поглед към него. Том се спусна към чемшировия храст и се скри.
Джак издърпа един стол, настани се удобно и започна да гледа към нощното небе, като понякога въздишаше, подсвиркваше или измърморваше „леле!“, когато забелязваше сателит или някое забележително съзвездие.
Може би малкото момиче не бе толкова критична към него в момента или просто любопитството й надделя, но след десет минути упорито мълчание тя се домъкна при него и надникна над рамото му.