— Всъщност, сър — детективът се премести напред. — Лондонският дом за момчета е основан от мисис Тиодор Форестър — повдигна вежди, очевидно за постигане на драматичен ефект.
Джак наклони глава, объркан за момент.
— Уенди Форестър? — продължи детективът. — Вашата настояща хазяйка…
Джак се тръсна от облегалката на дивана на изтърканите възглавници и прокара смаяно пръсти през косата си.
Фарнсуорти се облегна отново назад, доволен от ефекта, и кимна.
Лондонският дом за момчета — неговият Дом за момчета — е бил основан от Лудата Уенди? След първоначалния шок Джак се развълнува от възможностите, които виждаше пред себе си. Издайническо вълнение потече по вените му и устните му се извиха нагоре. Господи, ти наистина обичаш съвпаденията, нали, помисли си той.
— Сигурен ли сте?
— О, да. Напълно. Съпругът й Тиодор, Теди, както са го наричали, е бил командир на ескадрила през Втората световна война. Умира и я оставя сама с дъщеря й Джейн Форестър Лойд и със значително състояние. Мисис Форестър използва огромна част от него, за да създаде дом за момчета. Предполага се, че в началото е бил за сираци. Тя била изключително щедра и през годините подкрепяла неуморно мястото. Благотворителни балове, дарения, такива неща. Името й присъства редовно в светските хроники. Години наред мисис Форестър буквално е била единствената финансова подкрепа на сиропиталището. Смея да твърдя, че това й е струвало цяло състояние — отбеляза той и огледа оценяващо жилището. — Някога това беше първокласен квартал. Жалко.
Джак изсумтя. Той не смяташе това за жалко. Какво означаваха думи като „първокласно“ и „социален стандарт“? Живот, отдаден на доброто и в грижа на децата, като този на Лудата Уенди, заслужаваше много повече възхищение. И все пак, сега по-добре разбираше враждебността между майката и дъщерята. Богатство, похарчено от родителите, често предизвикваше гнева на техните мързеливи деца.
— Кой се грижи сега за Дома за момчета?
— О, той вече не съществува. Не е имало как да се издържа. Когато най-накрая затваря врати, мисис Форестър сякаш изчезва. Не се е появявала в обществото от много години.
— Не — отвърна Джак, поглеждайки за миг нагоре. — Тя е отшелник.
— Според вестниците мисис Форестър някога е била това, което американците наричате „истински динамит“. Била е готова на всичко за момчетата си. Заслужава уважение, нали? В днешно време не се срещат често такива хора.
— Не, не се срещат — съгласи се Джак разсеяно. Умът му бе на галактики разстояние от разговора.
— Е, добре, сър — каза Фарнсуорти бавно, надигна се и прибра документите в куфарчето си. — Съжалявам, че не можах да ви бъда от по-голяма помощ. Информацията не е била съхранена, след като домът е затворил. Нямам повече следи. Освен медицинските картони и датата на пристигането ви в Дома за момчета не можах да открия нищо друго за вас. Искате ли да прекратя издирването?
— В никакъв случай — отвърна Джак, скачайки на крака. — Напипали сте нещо. Чувствам го.
Имаше предчувствие за Лудата Уенди. Беше комбинация от инстинкт, откритото познание и късмет — а това обикновено се отплащаше.
— Ето какво — каза той, поставяйки ръка на якото рамо на детектива. — Продължете да душите около Уенди Форестър. Открийте колкото можете повече за нея и ми докладвайте. И не пропускайте нито една подробност, колкото и да ви се струва… — замисли се за сенките и танцуващите светещи топки.
— Колкото и да ви се струва случайна или дори странна. Има слухове… Искам да чуя всички.
— Разбира се, сър — кимна Фарнсуорти, загледан в шапката си с известно притеснение, въртейки я между пръстите си.
— Все пак — добави той, като вдигна глава — длъжен съм да ви кажа, че вече знам за тези слухове. Невъзможни, невероятни истории. Нейните твърдения са…
— Да, Фарнсуорти?
Мъжът подсвирна.
— Ами, сър… те са доста нестандартни.
Очите на Джак го изгледаха развеселено.
— Нестандартни? — повтори той. Беше му забавно очевидното неудобство на детектива, който не искаше да нарече една почтена възрастна жена „луда“.
— Честно казано, сър, не бих препоръчал да пилеете време за тази невъзможна задача. Да не споменаваме — закашля се възпитано — … разходите.
Джак се усмихна широко. Харесваше Иън Фарнсуорти. Беше честен и прям. Но без да знае, току-що бе усилил решителността на Джак.
Колкото по-невероятна, недоказуема и така да се каже, ненаучна бе теорията, толкова повече изпитваше желание да я потвърди. Не беше просто съвпадение, че той и Уенди Форестър се бяха озовали в едно и също пространство по едно и също време.