Единственото заключение, до което стигна, бе старият научен закон на Кулон: „Едноименните заряди се отблъскват; разноименните се привличат“. Не можеше да се сети за човек, който да бе по-различен от него от Фей О’Нийл. Или такъв, към когото да се чувстваше по-привлечен.
Глава 7
Фей знаеше, че нещо се кроеше. Мади и Том си шепнеха и суетяха напред и назад от стаята си до градината, откакто тя се бе върнала от работа тази вечер.
— Не гледай! — изкрещяха и двамата, докато минаваха през кухнята с тайните си съкровища.
— Няма — извика тя, режейки морковите и целината на малки парченца за вечеря; молеше се да не си отреже някой пръст, защото бе ужасно изморена. Седмицата бе дълга и напрегната, а в куфарчето си носеше още много работа за вършене през уикенда. Писклив кикот се разнесе от градината. Фей се усмихна. Какво бяха намислили?
Три потропвания прозвучаха по задната врата. Фей избърса ръцете си в кърпата и се запъти да отвори, очаквайки да види детско личице. Почти позна. Беше Джак Греъм с момчешка заговорническа усмивка на лицето.
— Дойдох да те поканя в градината за очарователно парти с питиета и ловене на светулки.
Чу се кикот и Фей погледна над рамото му към градината. Беше топла вечер и градината сякаш я приканваше навън. Цветята, които Мади и Том бяха засадили, бяха разцъфнали в пищна червено-жълта-синя симфония.
— Джак — каза тя, осъзнавайки, че ще го разочарова, — това е много мило, но приготвям вечеря, а след това трябва да сложа тези сладурчета в леглата и ме чака цял тон работа по рекламната ми кампания. Но много ти благодаря.
Той се развесели от тона й на превъзходство, който намекваше — зад усмивката й — че някои хора имат да вършат по-важни неща, освен да пият джин с тоник и да наблюдават светулките. Харесваше му сладкия й маниер на мъмрене — слагаше ръце на тънките си бедра и повдигаше вежди над бебешкосините си очи.
Джак обаче чувстваше, че знае по-добре от нея кое всъщност е важно. Затова след прегрупиране изпрати в атака тайното си оръжие.
Том прие мисията си присърце. Момчето влезе смело в кухнята, с ужасно сериозно изражение на лицето, дръпна полата на майка си и когато тя се наведе, й прошепна решително в ухото:
— Моля те, мамо, ела с нас в градината.
За Фей това бе покана, гравирана със златни букви, която никоя майка не би могла да откаже. В редките случаи, когато Том искаше нещо гласно, тя го правеше на мига. Остави тенджерата, забрави за вечерята и последва момчето в градината, където я чакаха Джак и Мади. Захиленото победоносно изражение на Джак не й убягна от погледа.
Фей бе смаяна. Масата бе украсена с току-що откъснати цветя, които Мади гордо обяви, че сама е аранжирала. До тях имаше шарени, ръчно направени картички за местата, изписани с детски почерк. Сърцето й се разтопи. Ахна от изненада, когато забеляза, че масата и столовете бяха прясно боядисани, и потърси погледа на Джак, за да изкаже възхищението си.
— А, вижте кой най-накрая дойде при нас да пробва така наречената релаксация — каза той, ухилвайки се самодоволно, като се облегна назад в стола си.
— Предполагам, че някои хора просто имат талант за такива неща — иронизира го тя.
— Някои от нас са късметлии да са родени с него. Но не се отчайвайте, мисис О’Нийл. Убеден съм, че може да бъде и научен.
— И вие, мистър Греъм, смятате да ме научите?
— Абсолютно. Аз съм учител — сви лукаво той рамене. — Това правя. А Мади и Том са съгласни да ми бъдат асистенти, нали така, деца?
Двете малки глави закимаха.
Мади хвана ръката на майка си и я поведе към стола.
— Първото нещо, което трябва да направиш, е да седнеш.
Фей се разсмя и се предаде. Том дойде до нея и се сгуши в скута й. Тя разсеяно отметна нежната му косичка от челото му и за миг Джак почти почувства тези деликатни пръсти да галят неговата коса.
— Урок номер едно — каза той, като се прокашля и свали краката си от съседния стол. — Джин и тоник, смесени от истински експерт. И малко лед, малко свежи резенчета лайм и… готово — подаде й чашата. — Наречи го освежителен… хъм, пардон — опреснителен курс.
— Благодаря, учителю. Не възразявам срещу материята.
Фей пое ледената чаша от ръката му, като си помисли, че с разкопчаната яка на ризата си, която бе извадена от панталоните и свободно пусната, и с разхлабената вратовръзка, метната през рамото, д-р Джак Греъм приличаше повече на момче, изгонено от час, отколкото на преподавател по физика. Намираше го за особено привлекателно, особено когато дивите му къдрици стърчаха във всички странни ъгли от главата му като на развълнуван диригент. Майката в нея искаше да намокри ръката си и да ги приглади в една посока.