— Сега, урок номер две — продължи той. — Изритай обувките си. Давай, не ми пука дали имаш дупка на чорапа си.
— Нямам.
— Докажи го.
Мади се разкикоти, когато Фей тръсна глава изумено. Но свали обувките си.
— Добре. След това вие, деца. Чорапите също — заповяда той, като се зае да сваля своите. — Обувките и чорапите са инструменти за мъчение, ако питаш мен.
Мади и Том веднага се заеха да събуват обувките и чорапите си, кикотейки се, докато шаваха с пръстите на краката си.
Сърцето на Фей се изпълни с неописуема топлина, когато видя децата й отново да се държат глупаво. Връзките, които я стягаха цялата, като че ли се отпуснаха и тя почувства желание да бъде малко по-мила с мъжа, който бе накарал децата й да се смеят.
— Освен това всички трябва да носят шапки. Не може да има прилично тържество без хартиени шапки — раздаде Джак оригами шапките. Всички бяха изрисувани в ярки цветове и на всяка бе изписано съответното име. Настана голяма суматоха и веселба, докато всеки се украси с предназначената за него шапка.
След като приключиха с питиетата и крекърите, а децата допиха лимонадите си, и след като Мади няколко пъти изрита Джак под масата, той се надигна. С маниера на церемониалмайстор произнесе подготвеното изявление.
— Както знаеш, Фей, децата ти работиха много, много упорито, за да създадат прекрасната градина, в която сме в момента.
Мади се изпъна с гордост, а Том кимна и от вълнение стисна майка си още по-силно.
— Знам — отвърна тя с въодушевление. — И градината наистина е прекрасна.
— Джак също работи — добави Мади. — Той работи също толкова упорито по фонтана.
Погледът на Фей се пренесе към Джак и усмивката й стана по-широка.
— Така че тази вечер — продължи той, изпитвайки прилив на радост — имаме удоволствието да те посрещнем на „Официалната церемония по включването на фонтана“.
Фей запляска с ръце, по-развълнувана от оживлението на децата си, които се впуснаха да се преобличат, отколкото от перспективата за успеха на Джак с механиката на фонтана.
Те се препъваха и си подвикваха, и се суетяха като неориентирани новородени агънца. Когато „сцената“ бе готова и децата застанаха едно до друго, Фей застина с ръце, отпуснати в скута си, изпълнена с трепетно очакване, каквото не бе подозирала, че може да изпита.
Том се изпъчи сериозно и тръгна към фонтана.
— Не, още не — прошепна му високо Мади. Момчето се намръщи смутено и се върна припряно на мястото си.
Мади пристъпи напред много изчервена, наметната с дантелен шал, с червилото на майка си на устните си и цвете, пъхнато зад ухото. Когато стигна до фонтана, застана до него с прибрани крака и изпънати рамене.
— Тази вечер ще ви прочета от книгата „Питър Пан“ в чест на фонтана, защото Джак го оправи и защото смятаме, че Питър е този, който остави тук книгата, за да я намерим.
Фей погледна въпросително Джак и попита, оформяйки думата само с устни: „Книга?“. Не знаеше нищо за никаква книга…
Джак разпери леко ръце в универсалния жест за „нищо не знам“.
Мади изостави официалната си поза и добави като разяснение:
— А може би феите са я оставили. Искам да кажа, книгата просто си лежеше там и е за него, нали знаете — посочи тя към бронзовото момче.
Изражението на Фей разкриваше нейното съмнение.
Мади повдигна книгата по-високо, прокашля се и с безкрайно сериозно лице започна да чете думите на Джеймз Бари.
— Знаеш ли, Уенди, когато първото бебе се засмяло за първи път, усмивката му се пръснала на хиляди късове и те се разскачали наоколо. Така произлезли първите феи.
Произходът на феите й се видя скучна история, но понеже момчето бе неин гост, тя се престори, че разказът му й харесва.
— И така — продължи той — за всяко момче и всяко момиче би трябвало да има по една фея.
— Би трябвало да има? А няма ли?
— Няма. Ето защо: сега децата знаят много и рано престават да вярват, че има феи. И всеки път, когато едно дете каже: „Не вярвам във феи“, една фея пада и умира[13].
Мади спря да чете и затвори книгата с тържествеността на посветен в свещено тайнство. Фей се размърда неловко на мястото си и стрелна Джак с поглед. Той сви рамене и повдигна невинно длани.
— Благодаря ти, Мади — каза Джак. — А сега, дами и господа, моментът, който всички чакахме.
Обърна се и кимна на Том. Бузите на момчето бяха порозовели и погледът под хартиената му шапка бе изключително напрегнат. Тръгна с маршова стъпка към фонтана и завъртя кранчето. После изтича обратно при майка си, с широко отворени очи.