— Фей — каза Джак, поставяйки успокояващо ръка на рамото й. Усещаше как цялата се тресе под дланта му. — Сигурна ли си, че не е под леглото?
— Да, сигурна съм. На колко места може да се скрие едно малко момче?
— На много. Мади, ти знаеш кои са любимите му скривалища. Провери ли всички?
Малкото момиче кимна. Лицето й бе побледняло от тревога и без съмнение обвиняваше себе си за случилото се.
— Ще се обадя на полицията… — Фей вдигна слушалката. Мади се облегна на нея, търсейки утеха. Фей набра първата цифра, когато спря и се втренчи зад Джак, с отворени от изумление очи и уста.
На входната врата стоеше крехка стара жена с деликатни кости и сладко лице, с бяла коса, която се спускаше от главата й абсолютно права, като стъклена прежда, и с най-ярките, най-веселите тъмносини очи, които Фей някога бе виждала. И държеше за ръка Том, чието лице грееше победоносно.
— Тутълс[15] иска да му прочета приказка за лека нощ — каза старицата с висок и мелодичен глас. — Той бе така добър да ми върне книгата, виждате ли?
Фей бе смаяна. Стоеше все така с ръка, вдигната във въздуха, стискаща телефонната слушалка, докато осмисляше постепенно, че това без съмнение бе прочутата Луда Уенди, че приличащата на елф старица нарича сина й „Тутълс“ и че нейният кротък, свенлив Том бе отишъл сам на горния етаж и бе казал на тази непозната, че иска да му прочете приказка.
— Уенди! — възкликна сърдечно Джак и протегна ръка, за да подкани и двамата да влязат в дневната. — Намерила си нашия беглец. Трябваше да се сетя, че той ще дойде право при теб. Мисис Уенди Форестър, запознай се с мисис Фей О’Нийл, най-новия обитател на номер 14.
— Очарована съм, скъпа моя — каза старата жена с възхитителна усмивка. — Очаквах с нетърпение да се запознаем. Толкова обичам да се срещам с нови хора. Прекрасно е, нали?
Фей бързо постави слушалката на телефона обратно на мястото й и протегна ръка да се здрависа с Уенди. Костите й бяха крехки като на врабче, а очите й грееха от живот. На лицето й бе изписано изражение на любопитство, а главата й бе наклонена леко на една страна по такъв начин, че те караше да се чудиш какво ли замисляше старото момиче с несъмнено острия си ум.
— Да, наистина е прекрасно — отвърна колебливо Фей. — А това е дъщеря ми, Маделин.
Вместо да се свие и ограничи с едносричен отговор, както обикновено, Мади пристъпи напред и се здрависа топло с жената, а очите й искряха от вълнение. Фей би могла да се гордее с нея, ако Мади не бе възкликнала:
— Значи ти си ни оставила книгата за Питър Пан! Ти трябва да си Лудата Уенди!
Фей се впусна в извинения, но се оказа, че са ненужни. Уенди не изглеждаше ни най-малко обидена. Тя се разсмя силно и прегърна топло Мади.
— Да, аз съм. Но не съм ни най-малко луда, скъпа моя. Тъжно е как хората наричат всичко, което не разбират, по този начин. Не можем да позволим такива малки тривиалности да застават на пътя ни, нали, дете? Разбира се, че не. Веднага виждам, че ще станем приятели. Страхотни, добри приятели.
Фей се улови, че кима в знак на съгласие.
— Много добре тогава. Е… — Уенди погледна въпросително към децата. — Съжалявам, че го казвам, но тази вечер е малко късно за приказки. Има пълнолуние, а човек никога не знае какво може да се случи в навечерието на пълнолуние. Трябва да сме нащрек! Утре е събота. Защо не дойдете при мен на чай? Всички! Ще си направим чудесно парти. Просто между приятели.
Обърна се небрежно към Том за отговор.
— Как ти се струва, Тутълс? Добре ли е?
Том не отговори, но продължаваше да държи ръката й и да се взира в нея с изражение, което можеше да бъде описано единствено като обожание. Уенди явно получи своя отговор. Бледото й сбръчкано лице стана още по-нежно. Тя се наведе, за да отметне меката пухкава коса, паднала над веждите на Том, хвана внимателно брадичката му с дланта си и се взря дълбоко в очите му.
— О, да. Ти си специално момче. Напомняш ми на едно друго момче, което познавах. И то беше смело като теб. И най-много обичаше приключенията. О, имам чудесни истории, които ще ти разкажа, и най-прекрасните игри на света, които ще играем заедно.
Погледна нагоре и усмивката й окъпа със сиянието си Мади.
— Ти също, мое скъпо момиче. Ела горе, точно в четири часа! Две неща не бива никога да се поднасят студени: чаят и добрата история. А сега, довиждане!
Обърна се и се плъзна през вратата, като се изкачи по стълбището със скорост и подвижност, които не изглеждаха нормални за жена на нейната напреднала възраст. Но пък, помисли си Фей, гледайки я от подножието на стълбите с неясна тъга, нищо в Лудата Уенди не беше нормално.