* * *
Фей се бави колкото можа. Глади толкова дълго жълтата лятна рокля на Мади, че не остана нито гънчица, и изтърпя дългото и шумно бучене на дъщеря си, докато я решеше и сплиташе светлата й коса на спретната френска плитка.
— Почти сме готови — увери я тя.
Мади подскочи и стана от стола, за да се погледне намръщено в огледалото.
— Мразя я — каза тя и дръпна ластика от плитката си с яростни бързи движения. Сега той се заплете в косата й и тя се разплака и избухна в гневни викове.
Фей си пое дълбоко дъх и доближи дъщеря си. Дръпна ръцете от косата й.
— Много е хубаво. Не знам защо винаги избираш да изглеждаш толкова обикновена.
— А ти? — не й остана длъжна Мади. — Ти защо винаги избираш да изглеждаш обикновена?
Фей видя болката в очите на Мади и се въздържа да не реагира рязко. Вместо това нежно свали ластика, после приглади сплетените кичури коса с внимателни движения на ръката си и отново върза плитката. Докато го правеше, хвърли поглед в огледалото на консервативната си бежова ленена пола и чисто бялата блуза, закопчана на врата с брошката на майка й.
— Може би — каза тя със заговорнически глас — с теб си приличаме. Предпочитаме да държим креативността си скрита вътре в себе си.
Огънят в очите на Мади видимо затихна.
Фей хвана лицето на дъщеря си в шепите си и в недодяланите още черти видя лебеда, в който някой ден щеше да се превърне.
— Изглеждаш красива. Сега отиди да провериш Том, става ли?
Том стоеше готов до вратата, мълчалив като страж, и стискаше китка цветя в ръката си. Стоеше там от четири часа и въздишаше тежко.
— Тя каза да сме точно в четири часа, мамо — обади се Мади. — Уенди не иска да поднася чая студен.
— Не мисля, че пет минути ще изстудят чая чак толкова. И освен това тя е доста стара, сигурно ще се забави.
Фей не вярваше много в думите си. Смяташе, че Уенди е сервирала масата отпреди часове. Или че напълно е забравила. Кой знае какво можеше да стане с толкова възрастна жена? Изобщо не й се искаше да се качва на горния етаж. Вчера бе омагьосана, но днес здравият й разум се бе върнал. Нямаше време за такива фриволности. Тази сутрин се бе върнала късно от пазар, имаше пране за простиране и трябваше да свърши още купища работа преди презентацията си за сделката „Хемптън“ в понеделник сутринта. Да не споменаваме, че мисис Лойд специално я бе предупредила, че не иска да притесняват майка й. Но децата толкова много го искаха…
На входната врата се позвъни и децата се втурнаха натам.
— Джак! — възкликна Мади. — Ти също идваш!
О, супер, помисли си Фей и припряно започна да си слага обиците.
— Разбира се, че идвам — отвърна Джак. — Не мога да оставя приятеля си Том сам, на чаено парти само с жени.
Фей надзърна в коридора тъкмо когато Джак потупваше момчето по рамото. Стомахът й се сви, когато видя как Том отстъпи назад, както си знаеше, че ще направи. Джак веднага се усети и пъхна ръката си в джоба.
Том не понасяше да бъде потупван, гален или докосван по какъвто и било начин от непознати. Фей знаеше, че ще му бъде нужно време, преди да се довери отново на някого. Мади обаче се втурна към Джак и го прегърна през кръста. Фей въздъхна. Дъщеря й вече бе лудо влюбена в този мъж.
Появи се в коридора и му поднесе ръка за поздрав с дистанцирана вежливост, подходяща за възрастна лейди.
— И ти ли ще се присъединиш към нас за чая?
— Не бих го пропуснал за нищо на света. Мисис Форестър някога е била голяма светска дама. Сигурен съм, че знае как да организира добро старомодно чаено парти. Облякох се специално за случая. Бял дрескод.
Погледът на Фей се плъзна по ленения му костюм, изгладената снежнобяла риза и червената вратовръзка на ивици. Имаше нещо в мъжете с бяла риза и вратовръзка, което подръпваше някакви забравени струни в нея.
— Виж ти, доктор Греъм. Можете да минете за истински английски джентълмен.
— Всичко за дамите — отвърна той.
Фактът, че Джак бе готов да понесе неудобството на колосаната риза и вратовръзката в събота заради една стара дама — и заради едно малко момиченце — трогна Фей още повече. Сърцето й се разтуптя така, както не й се бе случвало от години.
— Изглеждаш много спретнат — каза тя леко подигравателно.
— Ето я пак тази дума. Добре, че съм джентълмен — отвърна той с иронична сериозност. После плъзна погледа си по облеклото й и добави бавно: — И отново ще ви върна същия комплимент.