— Мама смята, че е обикновена — изстреля Мади, която наблюдаваше с подозрение общуването между двамата възрастни. Фей погледна дъщеря си със свити очи и ако не я познаваше много добре, би казала, че момичето ревнува.
— „Обикновена“ едва ли е думата, с която може да бъде описана майка ти — Джак погледна тънкото фино тяло на Фей, стегнато в копчета от горе до долу, и единственото, което му се въртеше в главата, бе как иска да разкопчае всяко едно от тях.
— Не трябва ли да тръгваме? — попита Фей, притеснена от оценяващия му поглед.
— Да — каза той. — Помня, че ни бе казано да бъдем точни.
Мади стрелна многозначително майка си.
— Казах й!
— Малко се притеснявам да не създаваме проблеми на мисис Форестър — отбеляза внимателно Фей. — Тя е много възрастна и дъщеря й много ясно ми каза, че майка й не трябва да бъде безпокоена.
— Тя освен това казва, че Уенди не обича деца. Видя сама вчера колко вярна е тази забележка. Хайде, Фей, стига си се инатила.
Когато тя пристъпи колебливо напред, Джак добави успокоително:
— Уенди е човек с прекрасно сърце и ни най-малко не е луда. Ще си прекараме добре, децата ти ще бъдат на първото си истинско британско чаено парти и знаеш ли какво? Можеш дори да откриеш идеи за твоята чаена кампания.
— Е — каза тя, поглеждайки обърнатите към нея личица на децата си, — тогава по-добре да побързаме. Не искаме студена история, нали?
Облекчението, изписано на лицата им, бе видимо. Том се втурна към вратата и нагоре по стълбите като кавалерист, атакуващ вражеския хълм, без да обръща внимание на виковете на Мади да намали. Старите стъпала изгърмяха под краката им.
— Почакайте малко — каза припряно Фей. — Сетих се за нещо.
Затича се на горния етаж към спалнята си и почна да рови из чекмеджетата на шкафа си. Знаеше, че бяха някъде тук. Чорапи и сутиени се разлетяха по пода, но най-накрая ги намери в дъното на чекмеджето. Чифт бели ръкавици — точно каквито трябваха! Напъха пръстите си в тесните ръкавици, докато тичаше по стъпалата.
Очите на Джак светнаха — оценяваше жеста й, и той галантно й предложи ръката си. Разиграваха малка пиеса, тя го знаеше. Той беше джентълменът в костюма и с вратовръзката, а тя — дамата с ръкавиците на път към чаеното парти.
— Готови ли сме? — попита Джак.
Фей не беше сигурна какви бяха правилата на играта, но го хвана под ръка и му позволи да я ескортира нагоре по голямото стълбище към третия етаж.
Вратата на Уенди бе леко открехната и отвътре се разнасяше смях. Изпълнена с любопитство, Фей бавно отвори вратата.
Дъхът й секна, когато пристъпи сред сиянието на нежносините и искрящо белите дантелени покривчици и блясъка на кристалните чаши и съдове. Сякаш някой бе променил лещите на камерата от острота и реалност към романтика и замъгленост. Фей направи крачка напред, озъртайки се наляво и надясно, за да попие цялата картина, като пристъпваше внимателно, сякаш под краката й имаше стъкло.
Тук не беше тясно като в заешка дупка, както обикновено бе в таванските помещения. Беше очарователно, живописно и окъпано от слънцето гнезденце!
Погледът й веднага бе привлечен към сводестата ниша в средата на стаята. Тя бе оградена от изящни дървени решетки, излезли като от приказките, и имаше голям прозорец, разделен на множество отделни квадратчета с мулиони, който гледаше към градината отдолу и бе отворен, за да влиза свежият въздух.
Под прозореца имаше очарователно местенце — диван с пухкави големи кадифени възглавници и малки възглавнички с пискюли, отрупано с книги. Какво идеално място да се сгушиш и да почетеш или дори — помисли си Фей с изненадваща симпатия — за разговор със звездите. Погледна през отворения прозорец и за миг изпита чувството, че се плъзга навън и се понася над града, там, където въздухът бе фин и сладък и миришеше на… Тя подуши е нос. Какво беше това?
Канела! Да, на масичката бе поставен поднос от три части с прясно изпечени сладки, покрити с топяща се глазура.
— Чакахме ви, нали, деца? — провикна се Уенди с мелодичния си глас. — Изглеждаш прекрасно, скъпа моя. Толкова красива брошка.
Фей се изчерви от удоволствие, безкрайно поласкана.
— Благодаря ви, мисис Форестър.
— О, наричай ме Уенди. „Мисис Форестър“ ме кара да се чувствам толкова стара… И Джак — каза тя, махайки е ръка към него. — Божичко, колко прелестен си в този костюм. Толкова висок и пораснал — въздъхна, почти натъжено, отпускайки ръцете си, без да откъсва поглед от мъжа.
— Е, влизайте и се настанявайте — възкликна отново Уенди, като запърха с малките си ръце. Фей си помисли, че така приличаше още повече на мъничко врабче — облечена цялата в кафяво, с бялата си коса и яркосините си очи.