Фей започна да оглежда голямата просторна стая е удивление, докато децата се заиграха на килима с няколко малки статуетки. Имаше толкова много прелестни и възхитителни неща, че не можеше да възприеме всичко наведнъж.
Антикварните мебели бяха красиви, но странно съчетание от периоди и стилове. Предположи, че Уенди бе подбрала тези мебели от всички други в къщата, когато я бяха разделили на три жилища просто защото са й били любимите. Столовете бяха сбор от различни видове с извити крака, с тапицирани облегалки и пискюли на странни места. Едната стена бе покрита с огромна библиотека, препълнена с книги. На другата имаше украсена с волути бяла мраморна лавица, върху която бе поставен чудато висящ шкаф. Беше с извити тънки подпори и представляваше чудата смесица от отворени рафтчета и стъклени шкафчета, които бяха по-скоро забавни, отколкото функционални.
Фей вдигна ръка към бузата си, ахна с удивление и замаяно пристъпи към него.
Внимателно огледа малките порцеланови фигурки, подобни на онези в нейния апартамент. Разпозна Зайчето Питър в синьото му палто[16], Котарака в чизми, застанал наперено в прочутите си ботуши и с килнатата си шапка. Плъхът, Къртицата и Жабата държаха заедно рибарска въдица[17], тук бяха и деликатната Алиса, тромавият Мечо Пух и, разбира се, на почетно място стоеше Питър Пан, който се биеше с капитан Хук.
Стар копринен черен цилиндър изпълваше лявата страна на рафта, а отдясно бе поставено много старо и много опърпано плюшено мече с едно липсващо око. На долния рафт имаше томахавка с мъниста и дълга опашка от нарязани кожени ивици. Фей пристъпи по-близо и се взря в средното стъклено шкафче, където се намираха най-малките съкровища. Затаи дъх, когато видя малък медальон, който искреше в цвят на прегоряло злато, гравирана сребърна кутийка, в която имаше макара с бял конец и една игла, и празна кутийка с тапицерия от яркосиньо кадифе.
— Дълго време вътре имаше напръстник — каза замечтано Уенди над рамото й. Фей се обърна и погледна въпросително старата жена.
— Но егоистичното момче си го взе обратно! — тросна се тя и повдигна вежди възбудено.
Фей отвори уста, но не можа да се сети какво да каже. Погледна отчаяно към Джак. Видя го приведен ниско, почти докосвайки стената, да се взира внимателно в една от изрисуваните по нея фигури. Вниманието на Фей веднага се насочи натам. Какъв стенопис! Всяка стена бе изрисувана с някаква сцена или събитие от приключенията на Питър Пан.
— Кой ги е рисувал? — попита тя.
Уенди отвърна небрежно.
— Аз. Защо? Аз ги нарисувах, не наведнъж, разбира се. Не бих могла да го направя. Рисувах малко по малко, когато имах желание. Тази я нарисувах скоро след като се върнах — каза тя и посочи паното на насрещната страна, на което имаше огромно дърво и под него — подземие от стаи като заешки дупки, в които можеха да се поберат малки деца.
Фей погледна въпросително.
— Върнала се от…
— От Невърленд — отвърна тя. — Нали за това говорим? А за тази се вдъхнових след второто си пътуване — продължи тя и посочи пано с лагуна с искрящо синьо-зелено море, в която бе акостирал внушителен пиратски кораб. На пръснатите скали наоколо се излежаваха на слънцето няколко русалки с рубиненочервени устни и коси в пастелни цветове. — Много обичам русалките. Не са ли най-прекрасните създания?
Фей се обърна отново към Джак. Подпрял брадичката си с длан, той все още се взираше в момчето от стената. Мади и Том се бяха скупчили наблизо и изучаваха рисунките със сияещи очи.
— Истински русалки ли са? — попита със съмнение в гласа Мади.
— Можеш да се обзаложиш — отвърна Уенди. — Бяха доста капризни обаче. Тъжно ми е да призная, но ми отне ужасно много време да се сприятеля с тях и това стана само…
— Мисля, че можем да изчакаме малко с историята за русалките — прекъсна я Фей. В какво се беше забъркала? Не й харесваше очарованото изражение на лицето на Мади, нито напълно сериозното на Уенди. — Ъъъ, Джак? — провикна се тя.
— Какво правиш там?
Той се изправи и се обърна към тях, а на лицето му бе изписано смущение.
— Тази рисунка. Това момче.
— Кое момче, скъпи? — попита Уенди, като застана до него.
— Толкова много са.
Беше вярно. Когато Фей се вгледа в рисунките по стените, откри множество момчета — скрити в малките дупки в дърветата или по клоните им, носещи се из облаците, дуелиращи се с пирати и преследващи индианци. Лицата на безброй малки момчета, всяко различаващо се от другите, надзъртащи от всяко ъгълче и всяка пукнатина.