Мисис Лойд се огледа из стаята, сякаш споменаването на майка й и гледката на вещите й бяха предизвикали дълбоки емоции в нея.
— Преди живеех тук, разбира се — каза тя, по-скоро на себе си. — Спях в детската стая на горния етаж, в мансардата, където сега живее майка ми. Превърнахме я в приятно просторно студио, разбира се.
— Разбира се — повтори Мади, поглеждайки мисис Лойд със сериозно изражение, което обаче противоречеше на присмехулния й поглед.
Фей я изгледа предупредително. Мисис Лойд не забеляза нищо и продължи:
— Двете ми дъщери също често посещават баба си Уенди — погледът й стана по-благ. — Искаха да спят в детската стая като мен. Ах, тази детска стая — въздъхна замечтано тя. — Такова магическо място беше. Сънищата, които сънувах. Прекрасни сънища! — въздъхна отново тя. — Знаете ли, майка ми разказваше най-чудните приказки на света.
Том се вкопчи пак в полата на Фей и я погледна умоляващо. Тя го погали по косата и кимна.
— Може би майка ви ще пожелае да разкаже някои приказки и на моите деца? Мади и Том обожават приказки. Биха могли да я посещават. Ще бъде добре за всички.
— О, не — отвърна мисис Лойд стреснато. Тонът й отново стана рязък. — Това не бива да става в никакъв случай.
— Е, разбира се, щом не сте съгласна.
— Мисис Форестър вече е много възрастна. Съмнявам се, че е способна да разказва приказки. Не… никакви истории — добави тя и на челото й се появи бръчка на притеснение. — Най-вероятно няма да виждате мисис Форестър много. Тя не е добре и си стои у дома. Децата я разстройват.
Мади се намръщи и се почеса по брадичката.
Мисис Лойд изглеждаше доста притеснена и Фей го отдаде на тревогата на дъщерята за болната й възрастна майка. Освен това ясно долови посланието, че децата й не трябва да притесняват старата мисис Форестър.
— Не се тревожете, ще се постараем да не безпокоим майка ви — увери я тя.
Мисис Лойд се обърна и приглади сакото си с треперещи пръсти.
— Да, добре… Много добре. Е, нека видим и останалата част от жилището. Да вървим ли?
Поведе ги към малката, но добре обзаведена трапезария в червени и златисти цветове със сводест таван и изящни орнаменти по него. Възторженото възклицание на Фей бе приглушено в мига, в който видя миниатюрната кухня зад нея — приличаше по-скоро на дрешник, в който върху метална кутия бяха поставени два кръгли електрически котлона. Тя обичаше да готви, а в това пространство дори кипването на вода щеше да бъде предизвикателство. Тясно, скърцащо стълбище, което вероятно някога е било използвано от прислугата, водеше до втория етаж на жилището. Двете спални бяха просторни — с високи отворени прозорци с дантелени пердета, тапети на красиви хортензии в бели и бледосини цветове и тесни легла, застлани с искрящобели ленени чаршафи. Възглавниците бяха големи, меки, пълни с гъши пух. В единствената и доста скромна баня обаче имаше направо древни уреди, от които се процеждаше по някоя капка вода. Докато стоеше в коридора, Фей се замисли, че къщата сякаш й нашепваше истории за определен начин на живот, за стари ценности, за отдавна отминали мечти, сънища и копнежи.
— Кухнята е толкова малка — изстреля Мади.
Фей, жадуваща за красота в живота си, я потупа по рамото.
— Но е обляна от слънце — изтъкна тя. Погледна през прозореца и видя очарователна, макар и неподдържана градинка, оградена от тухлена Стена. — Мади, Том, вижте! Градина! Отидеше да я разгледате — каза тя.
Децата се впуснаха надолу по стълбището с викове, които накараха мисис Лойд отново да се намръщи.
— Тези два етажа някога бяха основната част на къщата — обясни тя, докато следваха децата надолу с по-подобаващо за възрастта им темпо. — Детската стая бе на горния етаж, а първоначалната кухня на къщата днес е в градинското жилище. Тя наистина е по-голяма. Тази тук, разбира се, е добавена впоследствие.
— Има градинско жилище?
— То е заето, опасявам се — отвърна мисис Лойд, която явно долови надеждата в гласа й и побърза да я убие. — Там живее преподавател от Америка, д-р Греъм.
— О, американец?
— Да, имаме много добри отношения с американски компании, търсещи временни домове за своите клиенти. Приземният етаж ще се освободи през септември, когато професорът се върне в Америка, но се боя, че там не е подходящо за вас, мисис О’Нийл. Кухнята е просторна, наистина, но останалите стаи преди са били за прислугата и са доста тесни. Не е толкова удобно, колкото вашето жилище.
Мади се втурна към тях през задната врата.
— Харесва ми, мамо! Градината е страхотна. Като от онази книга, която ни четеше, сещаш ли се?