— Кои са те? — попита тя.
— Това са моите изгубени момчета — отвърна Уенди невинно. — Бяха толкова много през годините, че реших да нарисувам лицата им, за да не ги забравя. Скъпите ми мили момчета, всяко едно от тях…
— Изгубени момчета? Какво имаш предвид под „изгубени момчета“? — попита Джак.
— Всички тези момчета, които дойдоха при мен, за да намерят дом, разбира се.
— А, момчетата от Дома за момчета — каза Фей, облекчена, че намираше вече някакъв смисъл във всичко това.
— Да — отвърна Уенди. — Всички мои момчета.
— Какво има, Джак? — попита Фей.
Той се взираше в сините очи на Уенди, толкова мъдри и знаещи, и усети, че през тялото му преминава тръпка. Беше убеден повече от всякога, че Уенди Форестър е ключът към разгадаването на неговото минало.
Посочи към момче с гаменско лице с гъсти къдрици и големи кафяви очи, което надзърташе иззад дънера на едно дърво, и каза:
— Никога преди не съм забелязвал това момче. Кое е то?
Тя се намръщи и поклати глава.
— О, не помня имената на всички, скъпи. Обичах всички еднакво. С изключение може би на едно момче…
— Наистина бих искал да знам дали си спомняш това момче — настоя той. — Виждаш ли, току-що научих, че съм бил осиновен от твоя дом за момчета, Уенди — млъкна, като я наблюдаваше внимателно. — Светът е малък, нали?
— Така е — отвърна тя, като постави пръст на бузата си. — Аз самата често си мисля за това.
— Не помня нищо за първите си години, нито кои са били родителите ми. Надявах се ти да си спомниш нещо. И да ми помогнеш. Ще означава много за мен, Уенди. Това момче — посочи отново към паното на стената — …знам, че звучи невъзможно, но то изглежда точно като мен на тази възраст. Може да съм аз.
Уенди го погледна и по лицето й премина вълна на нежност.
— Би могло да е така — после изражението й се промени и добави: — Какво значение има? Скъпо момче, всички се изгубваме в един момент от живота си, нали? — млъкна и го потупа нежно по бузата. — В крайна сметка трябва сами да намерим пътя си.
— Уенди…
— Съжалявам, Джак — каза тя и тонът й прозвуча доста категорично. Поклати глава. — Не мога да ти помогна. Искаше ми се да можех.
От високия часовник на стената се разнесе звън и внезапен вятър нахлу в стаята.
— Божичко, вече е и половина! — възкликна Уенди и плесна с ръце. — Надушвам и че наближава лятна буря. Хайде, нека затворим прозореца и да се съберем край масата. Да видим дали чаша хубав чай може да върне отново слънчевата светлина. Масата е готова, а водата е кипнала.
Джак погледна за последно замислено към рисунката и погали лицето на момчето с пръст.
— Съжалявам, Джак. Нямах представа — прошепна Фей, като се доближи до него. — Не се разстройвай, че не може да ти помогне. Тя не е съвсем на себе си вече.
— Не съм толкова сигурен — отвърна й той и присви очи. — Мисля, че мозъкът на Уенди е по-остър отвсякога.
— Хайде, деца! — провикна се Уенди, приканвайки ги към малката кръгла маса, покрита със снежнобяла ленена покривка, на която бе сложен блестящ сребърен поднос с красив чайник и чаши за чай. Мади и Том вече бяха настанени на столовете с пухкави възглавници и засмените им лица грееха в очакване.
— Вече нямам домашна помощница, но мисис Джъркинс бе така добра да ми помогне — каза Уенди, докато наливаше ароматния черен чай в порцелановите чаши. — Тя не притежава особено изискан стил, бедничката, но се старае. Прилича на чая, който пие, неподсладен и тръпчив. Всичко е в подготовката. Обзалагам се, че вие предпочитате своя с много мляко и захар, нали, деца?
— Да, моля — отвърна Мади, като взе чашата си, но очите й се спряха замечтано на страничната помощна масичка, отрупана с малки нарязани сандвичи, ронливи курабийки, плодови пити с мармалад и различни сладкиши със сметана. Фей повдигна вежди, изненадана от добрите маниери на Мади. Том, както и преди, не откъсваше очи от Уенди. Седеше тихо и кротко на стола си, гледайки я как слага няколко бучки захар в чашата му.
— Може би още малко вода за теб, Тутълс? Така няма да е прекалено силен. Аз харесвам добре украсената маса, а ти, Фей? — попита Уенди.
— Аха, да — отвърна искрено тя, докато поемаше в ръце тънката порцеланова чаша, украсена с изящни люлякови цветчета и с позлатен ръб.
Това бе точно този вид чаени партита, за които бе казала на Бърнард, че американските жени не искат да участват в тях. И все пак, ето я, седеше на стола, напълно очарована от цялото представление.
— Захар, една бучка или две?
Фей се усмихна леко.
— „Любовта и скандалът са най-добрите подсладители за чая.“
Уенди спря да налива и я погледна смаяно.