— Не, не означава — отвърна той, като се облегна на рамката на вратата и се загледа в лицето й.
— Извинявай — каза тя, поглеждайки го за миг. — Ето ме тук, мрънкам как съм нямала детска стая, а ти не си имал дори семейство. Значи си бил в сиропиталището на Уенди?
— Така изглежда. Бил съм осиновен от тук на осем години. Не мога да си спомня нищо преди шестгодишната си възраст. Но имах семейство. Осиновителите ми ме отведоха във фермата си в Небраска, където израснах. Живях в малко градче, докато пораснах достатъчно, за да се махна оттам, а когато родителите ми умряха преди няколко години, продадох фермата и никога не се върнах там. Никога не съм пасвал напълно в онази среда, но все още помня как се събуждах от миризмата на канелените кифлички на майка си, които тя печеше в старата селска фурна, ленивите вълнички в езерото, докато ловях риба в горещите летни дни, и звукът на кравите, които мучаха, когато баща ми ги прибираше от пасището. Не мисля, че къщата прави дома, Фей. Независимо дали е голяма, малка, богата или бедна, градска или на село. Това, което става вътре в нея, създава спомените.
Фей хвърли за последно замечтан поглед към деликатните джунджурии, които ограждаха входа на площадката на третия етаж. Никога не бе живяла в къща с впечатляваща архитектура — или с впечатляващ дух. В душата си жадуваше за тези джунджурии.
— Обзалагам се обаче, че е много по-лесно да си създадеш тези спомени в къща като тази.
— А аз се обзалагам, че Уенди Форестър е била тази, която е направила това място щастлив дом.
Фей присви устни и го погледна ядосано. Защо винаги й противоречеше? Особено се дразнеше, когато всъщност бе прав.
— Колко тъжно, че когато Уенди е остаряла, е била изоставена и обявена за сенилна и безполезна. Сега тази къща прилича по-скоро на гробница, отколкото на съкровище — поклати тя глава и се отърси от безсмислените си фантазии. — Не бих искала да ми се случи подобно нещо. Казвам, носталгията да върви по дяволите! Здравият разум и един долар ще ти осигурят нужната чаша кафе. Или трябва да кажа „чай“? Трябва да се грижим за себе си.
Джак свъси вежди, докато наблюдаваше как Фей изпъва тънките си рамене, физически настройвайки тялото си да подхожда на строгите й разсъждения. Тя беше толкова деликатно създание, с крехки кости, толкова невинна. Но в себе си носеше характера на териер. От онзи тип, който, когато захапеше някой кокал, никога нямаше да го пусне. Не го пусна дори за да изслуша една приказка. От копнежа в красивите й очи можеше да каже със сигурност, че искаше да остане.
Вятърът се засили, прозорците се разклатиха. Погледът на Фей се изостри, стана напрегнат, когато се обърна рязко да провери дали прозорците са плътно затворени и заключени.
Забравяйки колебанията си, Джак протегна ръце и я придърпа към себе си. Тя се дръпна рязко назад.
— Шшш, Фей — каза той, като сведе главата си към нея. — Няма да те нараня.
Доближи се и нежно я целуна по челото.
Тя въздъхна и отпусна рамене.
Отблизо Джак усети аромата на рози в косата й и нещо друго, което не можеше да определи. Беше сладко и чувствено. Направо опияняващо. Дишането му се учести. Тя преглътна леко. За момент останаха така, взиращи се в очите си, съпротивляващи се на силата, която ги привличаше един към друг, като две безпомощни целуващи се кукли, които, когато са поставени близко една до друга, се привличат заради магнита в устните си.
Фей и Джак се предадоха на желанието си.
Той сведе устните си към нея, чу как тя внезапно си поема дъх, почувства как устните й омекват, допрени до неговите, подуши отново невинния аромат на рози в косата й. Смяташе да я целуне съвсем леко, приятелски, за утеха. Но целувката му се бе разпалила така ярко и мощно като светкавицата отвън, разпращайки огън през вените му. Сърцето му започна да бие силно и да разтърсва гърдите му като гръмотевица. Явно същото ставаше и с нея, защото усещаше как тя се топи, допряна до него, и чуваше нежното туптене на пулса в гърлото й. Пристъпи по-близо и притисна тялото си до нейното. Тя повдигна крехките си ръце и ги обви около врата му, притискайки се силно до него като листо, захванало се за потрепващ клон.
Отвън бурята бушуваше с пълна сила. Разнесе се гръм, вятърът изфуча, дъждът биеше право в прозорците. Вътре Джак усещаше как бурята бушуваше между тях. Внезапно над главите им отекна силен тътен. Прозорците се разклатиха, а лампите премигнаха. Фей подскочи и се откъсна от прегръдката му, с пламнали и поруменели бузи. Повдигна пръсти към тях, сякаш да охлади разгорещената си плът. Докато се взираха в очите си, измервайки напрегнатото мълчание между тях, Джак се опита да предположи дали тя ще му се усмихне, или ще го шамароса. Надяваше се на първото, но усещаше, че по-скоро заслужава второто.