— Това не трябваше да се случва — каза тя тихо.
— Не можах да се въздържа.
Джак вдигна ръка, за да разхлаби вратовръзката си и да разкопчае яката си. Ухили се със своята изкривена на една страна полуусмивка, която издълбаваше трапчинката в лицето му чак до брадичката.
— Имаше светкавица. Беше спонтанно избухване.
— Не се интересувам от такива неща.
— Какви неща?
— Свалки. Не е в стила ми — прокашля се тя. — Това няма да се случи отново.
— Сякаш можем да го контролираме.
— Разбира се, че мога да го контролирам.
Той поклати глава.
— Бориш се с Майката Природа, Фей. Чакай, чакай, не избухвай. Нека ти обясня. Виждаш ли, има един феномен, свързан с електричеството и магнетизма — каза той и се наведе към нея, за да вдиша отново аромата на рози в косата й.
Фей затвори очи, пометена от магнетизма, който току-що бе описал.
— И смятам, че в този момент и двете протичат между нас — допълни Джак с пресипнал глас в ухото й.
Очите й се отвориха рязко и тя постави ръце на гърдите му, като нежно, но твърдо го отблъсна.
— Не знам за какво говориш.
— Говоря за природните сили, Фей.
Джак отметна кичур коса от лицето й. Тя го плесна през ръката, за да го накара да я махне, и той с примирена въздишка я пъхна в джоба си.
— Мисля — каза тя, като се обърна и отвори вратата си, — че трябва да насочите своите природни сили някъде другаде, д-р Греъм.
Фей влезе в апартамента си, като се стараеше да застане така, че вратата да бъде между тях.
— Фей — каза Джак, задържайки вратата с ръка. От очите му бе изчезнала всякаква закачка. — Не съм обмислял това да се случи. Просто… се случи. Аз самият съм също толкова изненадан, колкото си и ти. Съжалявам, ако съм те обидил. Но не съжалявам, че се случи. Наистина бе спонтанно избухване. Беше природна проява в най-чистия й вид. Целуваш се прекрасно, Фей О’Нийл. И ти идва отвътре, естествено. И се надявам да имам шанса да усетя целувките ти отново някой ден. Но обещавам, първо ще попитам — освободи вратата и отстъпи назад. — Ще те оставя сама, съседке. Чао засега.
Фей затаи дъх, докато го гледаше как се обръща и се качва по стълбището към мансардата, вземайки по две стъпала наведнъж с дългите си крака. Скоро зави зад площадката и изчезна от погледа й. След като затвори вратата, тя се плъзна в апартамента, издиша шумно и остана на място, все още замаяна от объркване.
Не беше усещала тръпката от такава целувка от гимназията. Дали някога бе усещала нещо толкова силно с Роб? Не смяташе.
Спонтанно избухване, така го бе нарекъл той. О, божичко, бе толкова прав. Беше почувствала експлозията вътре в себе си в момента, в който устните му докоснаха нейните. Повдигна пръсти и докосна нежната, чувствителна кожа, затваряйки очи. Вътрешностите й пламтяха, а кръвта й течеше като лава във вените й. Последствие от шока.
Какво й ставаше? Бяха минали няколко години, откакто бе била с мъж. Можеше ли просто да е жажда за секс? Да е гладна за мъже? Просто обикновена възбуда? Имаше много начини, някои доста груби, които беше чувала да се използват за описание на това, което бе почувствала да се случва с тялото й. Тази целувка бе магическа. Беше…
— Не, не, няма! — скастри се тя сама и се отдръпна от вратата. Нямаше да се впуска в романтично мечтание за тази целувка. Ако го направеше, щеше да започне да го търси с очи всеки път, когато пресичаше прага на номер 14. Трябваше да се съсредоточи върху децата си, върху работата си.
Работата й. Сякаш някой изля кофа студена вода върху нея. Имаше презентация пред Сюзън Пъркинс и екипа й в понеделник. Няма по-добро средство за заличаване на сексуалното желание от студената светкавица на страха и безпокойството. Фей грижливо опакова мислите си за Джак и ги прибра в малка кутийка с надпис „опасно възбуждащо“, която постави в най-далечните кътчета на мозъка си.
— Съсредоточи се — казваше си тя отново и отново, докато носеше материалите си от бюрото в спалнята си, включваше светлината на нощната си лампа, остреше два молива и вадеше чисто нов бележник. — Съсредоточи се — каза си, когато усети за миг полъх от одеколона на Джак по кожата си. — Съсредоточи се — простена тя, когато отпусна глава на ръката си и бе разтърсена от сравнително слаб по скалата на Рихтер трус, преминаващ по цялото й тяло.
* * *
Няколко часа по-късно се прозя шумно и разтърка тила си, напълно изтощена. Децата спяха в леглата си. Бяха пропълзели в тях послушно. Обаче не и преди да се върнат в мансардата за още една следобедна порция от историята. Мади отказваше да нарича дома на Уенди „жилище“ или „апартамент“, или както и да е другояче освен „детската стая“, защото самата Уенди наричаше така пространството на третия етаж. Фей не можеше да спори с това, въпреки че изглеждаше малко нелепо да се нарича домът на една възрастна жена „детска стая“, защото всъщност името бе изключително подходящо.