Погледна към поставения на бюрото часовник в стил Кралица Ан и въздъхна. Малкото му кръгло лице разкриваше, че бе почти полунощ. Не смяташе, че би могла да направи нещо повече по презентацията си. Патиците й, както обичаше да се изразява Бърнард, бяха построени в редица, готови да бъдат отстреляни. Сега се нуждаеше само от един добър сън. Все още напрегната, се надигна и прекоси стаята, за да отиде до прозореца; отдръпна пердето от шотландска дантела и погледна към улицата отдолу. Жълтите ореоли светлина от уличните лампи пронизваха леката мъгла. Вятърът разклащаше листата на дърветата, строени в редица едно до друго по мрачната пуста улица. Наведе се да отвори прозореца, съвсем леко, за да пусне мъничко от влажния нощен въздух в стаята. Може би щеше да й помогне да се отпусне и да се унесе в сън.
Освежаващият студен нощен въздух ухаеше сладко и тя се просна в леглото си и затвори очи, за да заспи. Вятърът галеше ласкаво кожата й и мислите й бавно се разсеяха, изтънявайки като облаците отвън. Преди да се унесе съвсем, някъде в далечината се чу високата натрапчива песен на флейта. Приятна и весела мелодия, игрива и натрапчива, която като че ли я зовеше към това смътно, мъгливо пространство, намиращо се между будното състояние и сънищата. Докато заспиваше, здраво запечатаната кутийка в съзнанието й, в която бяха затворени спомените й за целувката на Джак, се изтърколи от рафта и се отвори.
Глава 9
Беше десет часът, ярка слънчева сутрин, но от отегчените изражения на лицата на творческия екип човек можеше да си помисли, че бе краят на работния ден в дъждовен следобед.
Фей стоеше в малката заседателна зала на „Лео Бърнет“, след като току-що бе направила своето изложение за кампанията за чай „Хемптън“. Издиша дълбоко и хвърли преценяващ поглед към хората около себе си, но не забеляза нито една искра на въодушевление в погледите на колегите си. Сърцето й слезе в петите.
Членовете на екипа й се бяха облегнали назад в столовете си и се взираха в нея, после се спогледаха с неразбиращи погледи. Паскал от арт отдела се размърда на мястото си и провеси ръце през облегалката на стола си с френско секси безочие. Патрик и Хари, копирайтърите, седяха един до друг, облечени в ленените си панталони и разкопчани ризи, и потропваха с пръсти по папките в скутовете си.
Джордж от „Производство“ бе морж във формата на човек, който изглеждаше много по-възрастен от своите трийсет и пет години. Той започна да гали своите гъсти и извити мустаци, хапейки краищата им в знак на безнадеждност. Фей знаеше, че лаконичният Джордж нямаше да каже много неща при груповото обсъждане, но винаги разполагаше с цял склад съдържателни коментари, които бе готов да сподели насаме. Единствената друга жена от екипа, Джейшри, красивата индийка, която бе истинска медийна фурия, не показваше дори намек за сестринска подкрепа. Скръсти безкрайно дългите си тънки крака и се втренчи в нея със стъклен поглед.
Толкова за екипната работа, помисли си Фей с отчаяние и стисна здраво ръце. Що се отнася до шефовете й, Бърнърд Робинсън се бе настанил на другия край на масата с цялото си величие, искрящите си очи, тъмния си костюм по поръчка от „Савил Роу“ и зализана назад коса. Никой не оспорваше властта му, но той оставаше необикновено мълчалив, прехвърляйки очевидно отговорността към Сюзън, която бе в позицията на супервайзър на проекта. Даваше й открито поле за изява. Тъмните му гъсти вежди обаче се бяха свъсили на челото му като буреносни облаци, затъмняващи върха на планината.
Единствената външна реакция на Бърнард на презентацията на Фей бе рязкото даване на знак на асистентката да сервира чай.
В средата на четирийсетте, Сюзън бе ветеран в рекламните кампании в Англия. Обичаше да казва, че няколкото бръчки на лицето й са бойни белези. Бе показала достатъчно ясно на Фей, че не е доволна от факта, че Бърнард е пренебрегнал препоръката й за един млад английски възпитаник на Оксфорд и е избрал неизвестна американка за главен мениджър на сделките с ключови клиенти. Това, че Фей бе красива — и по-млада — допълнително бе подклало огъня.
— Чаят не е нов продукт — започна Сюзън с прекрасния си британски акцент. Повдигна светлите си очи, искрящи зад очилата с тежки рамки от черупка на костенурка, извивайки устни в подигравателна усмивка. — Дори и в Америка.