Леко подхилкване се разнесе из стаята. Освен нея самата и Бърнард всички в екипа бяха или англичани, или чужденци. Фей зае отбранителна позиция, осъзнавайки напълно, че предстоеше само първата от множеството атаки с въпроси след презентацията й.
— Американците знаят какво е чаят, разбира се — отвърна спокойно тя, — но го смятат за нещо от по-висока класа. Нещо, което можеш да опиташ от време на време. Или може би, когато си болен. Чаят е нещо, което можеш да поискаш. Кафето е това, от което се нуждаеш.
— Амин — измърмори Паскал, французинът, който не правеше никакви опити да прикрие отвращението си към чая. Единственото общо, което споделяха с Фей, бе притичването им от време на време сутрин до кафенето във фоайето на сградата.
Сюзън потропа с раздразнение с молива си по дланта си и наведе глава, за да провери реакцията на Бърнард.
Неговото лице бе каменно и неразгадаемо.
— Добре, продължавай — каза тя.
Фей започна:
— Тази концепция предлага на американците нова представа за чая. Чаят — нещо, което пиеш, когато си здрав. За да останеш здрав.
— Както и млякото — каза сухо Патрик.
Хари завъртя демонстративно очи.
Фей изпъна рамене и продължи:
— Чаят освен това е природен продукт.
— Ето една идея, която имаше своя момент — но той отмина — изръмжа Патрик.
— Днес всичко в магазините е природно.
— Природното умря — добави Хари.
Бърнард я погледна изпитателно, дебнещ отговора й като ястреб.
Фей събра сили.
— Нима? Проучванията сочат…
— Не, не, не — изръмжа Патрик, поклащайки глава. — Спести ми го. Никакви проучвания повече. Не искам да слушам какво казват проучванията. Нито пък консуматорите. Тук искаме някаква емоция. Чувства. Купища статистика само ще отегчи публиката, да не споменаваме мен.
— Той е прав — намеси се Джейшри. Беше родена в Индия, израснала в Англия, но любовта й към филмите и телевизията бе абсолютно американска, направо бе луда по Ел Ей и Холивуд. — Откажи се от здравето. Толкова е… скучно. Представи си това — каза тя, свали кръстосаните си крака и се наведе въодушевено над масата. — Поредица от реклами, възрастни и деца се забавляват по различни начини. Енергия, енергия. Появява се студеният чай. Подсладен. Музика. Послание: „Чаят е забавен. Децата също го харесват“.
— Отиваш в противоположната посока на идеята на кампанията — отвърна Фей, като положи усилия да не я зашлеви. — Захар? Децата го харесват заради захарта? Къде е връзката със здравето тук?
— Точно това е идеята — изсумтя Патрик. — Извинявай, че трябва да ти изтъквам това, но Джейшри търси емоцията. Движението, енергията. И точно това трябва да имаме в кампанията.
Бърнард я погледна въпросително, в очакване на остроумен отговор. Размахване на камшик. Патрик бе настъпателен; ръкомахаше във въздуха, оголваше зъби и ръмжеше. Трябваше да бъде поставен на мястото си.
Но Фей не можа да го направи. Бе загубила остротата си.
— Аз… — прокашля се тя и облиза пресъхналите си устни. — Аз мисля, че можем да имаме движение в кампанията. Движение без емоция. Нека изведем фактите на преден план.
— Само фактите, госпожо — подигравателно се обади Джейшри и всички се изкикотиха.
Фей продължи с високо вдигната брадичка.
— Именно. Подход, основан на фактите, не на някакви безсмислици. Лекари, фармацевти. Жени в строги костюми.
— Това е нещо, което би се харесало на костюмарите — отбеляза саркастично Патрик. После забеляза погледа на Сюзън, закашля се и добави: — Костюмарите от чай „Хемптън“, имам предвид.
— Като оставим шегичките настрана — каза Сюзън, — смятам, че имаме проблем: екипът иска повече, как да го кажа, Бърнард? Вдъхновяващи идеи? По-малко конкретни и повече хващащи окото?
— Добре — отвърна Фей, отстъпвайки леко. Неволно потръпна, като се боеше да погледне към Бърнард, чието неудоволствие бе очевидно. — Можем да намерим умни начини да вмъкнем „хващащ окото“ слоган или символ. Това е работата ни, нали? Но настоявам, че сърцевината на кампанията ни трябва да бъде медицинското проучване.
— Честно казано — обади се Джейшри с университетския си акцент, докато въртеше молива си между идеално оформените си и лакирани пръсти. — Аз съм англичанка. Пия чай, откакто се помня. За първи път чувам, че е полезно за мен. Всъщност изобщо не ме интересува. Харесва ми вкусът му. За мен е забавно да изпия чаша кафе от време на време, но за всеки ден — дайте ми моя чай.