— Аха, това мислене трябва да постигнем — каза Хари.
Масата избухна в шеги и закачки. Фей се огледа и видя, че лъвовете бяха пуснати от каишките си. Камшикът бе погълнат, сдъвкан и изплют отново. Само за петнайсет минути бе изгубила контрол. Подхвърляха разни идеи, шегуваха се, в повечето случаи на неин гръб. Искаха кампания, основана на емоции. Фей се спусна назад на стола си, със събрани в скута си ръце. Когато погледна към Бърнард, видя, че той се взира в нея с болезнено изражение.
Сюзън се прокашля и възстанови реда в залата.
— Фей — почна тя с бавен, хладен и съвършено овладян глас. — Ти представи някои добри идеи, но просто не успя да вдъхнеш живот на проекта. Тук няма нищо сензационно. Може би не си използвала проучването толкова добре, колкото би могла.
Фей трепна от явния шамар, който й бе зашлевила, и почувства, че светът й се разпада, но се опита да не го покаже.
Бърнард се надигна рязко и обиколи залата като голям дебнещ ястреб, тъмните му очи не пропускаха нищо, сянката му се простираше навсякъде. В един момент спря и застана на срещуположната страна на масата с ръце зад гърба си.
— Вярвам във Фей — прогърмя гласът му.
Няколко чифта вежди се повдигнаха. Дъхът на Фей заседна в гърлото й. Почти щеше да се разплаче.
— Може би идеята не е съвсем изчистена — продължи той с критичен тон, — но това не е работа само на един човек. Това е колективно усилие.
Сега всички се свиха под острия му поглед.
— О, хайде, Бърнард — каза Сюзън с подигравателен тон. — Вероятността тази идея да впечатли клиента е равна на нула.
— Казвам, че трябва да работим по нея.
Мълчание. Екипът се размърда в столовете си. Патрик хвърли на Фей убийствен поглед, който обещаваше по-късно възмездие.
— Знам, че всички искате емоция — каза тя почти като извинение. — Но наистина смятам, че тази идея ще намери отклик у хората, които мислят за здравето си.
— Да, добре — прекъсна я рязко Сюзън. Изглежда бе разгневена още повече от подкрепата на Бърнард. — Но това не е главният въпрос, нали? Той е: дали хората от „Хемптън“ ще откликнат на нея? — Сюзън започна да прибира документите, разпръснати по масата пред нея, като постепенно започна да овладява и гнева си. — Не е нужно да ти напомням колко голям клиент е този. Нито колко много искаме тази сделка.
Направи нарочно пауза.
— Колко много я искам аз.
Повдигна брадичка и впери поглед в Бърнард. Беше напрегнат момент между президента и неговия супервайзър. После на лицето на Сюзън се изписа примирено изражение.
— Добре, ще действаме — каза Сюзън. Изпъна гръб и сви устни. — Но искам всички да положите усилия. Паскал, Джейшри, съставете медиен план и дайте идеи как това може да проработи. Патрик и Хари, знаете какво трябва да правите. Това е концепция на Фей, но искам всички да работите като екип и да създавате слогани за кампанията, докато изстискате и последната капчица вдъхновение от себе си. И после измислете още. Искам победител — заяви решително и се наведе над бюрото. — Искам магия.
После без повече думи се обърна и напусна заседателната зала, а Бърнард я последва.
Фей остана с екипа сред злокобното мълчание, което се бе възцарило. Нямаше поздравителни ръкопляскания за чудесната й идея, нито предложения от сътрудниците й за съдействия и някогашните познати въодушевени възгласи. Само Паскал отвърна на погледа й с намек за съчувствие, личащо в тъмните му очи. Останалите не прикриваха нито разочарованието, нито яда си. Беше очевидно, че не пасваше в екипа си — а какво оставаше да ги води.
Тя се прокашля, отчаяно желаеща да успее да ги сплоти по някакъв начин.
— Защо не се срещнем тук отново, да кажем в два часа? Ще поговорим за клиента, за неговите нужди и ще нахвърлим някои първоначални идеи.
Опита се да ги подкупи и се усмихна.
— Чаят е от мен.
Джейшри повдигна към нея тъмните си очи и те бяха ледени, какъвто би трябвало да бъде истинският студен чай.
— Времето за чай в Англия е четири часът. Мислех, че проучването ти би трябвало поне на това да те е научило. Или и за това ще те подкрепи Бърнард?
Патрик се наведе напред и каза, уж прикривайки се с длан, но достатъчно силно, за да го чуят всички:
— Каквото иска протежето на шефа.
Фей побледня, но отказа да удостои с отговор грубия коментар.
Събра материалите си и излезе от залата с гордо вдигната глава. Искаше да остане сама и да оближе раните си. Измина само няколко крачки по коридора, но спря рязко, защото чу гласовете на Сюзън и Бърнард зад ъгъла, които явно се караха ожесточено.
— Виж, Бърнард, знам, че е специална за теб, но сделката е прекалено голяма, за да рискуваме.