— Няма нищо общо с това дали е специална или не. Тя е добра, дяволски добра. И работи здраво. Виждал съм я да се изправя срещу най-добрите и да ги побеждава. Мисли бързо и, казвам ти, когато поеме инерция, идеите й са впечатляващи. Направо ти влизат под кожата и те карат да се чувстваш добре.
— Наистина ли? И точно колко добре те карат да се чувстваш? Носят се слухове, стари приятелю, че тя работи до късно повечето вечери. С теб.
— Не ми харесват тези намеци.
— Нито на мен.
— За бога, Сюзън! Смяташ, че имам връзка с главния си мениджър?
— Няма да е за първи път. Тя определено е привлекателна. И достатъчно млада. Достатъчно отдадена… на теб.
— Както би трябвало да бъде — тросна се той, пренебрегвайки първия коментар, който бе изненадал Фей. Никога не бе чувала подобни слухове за Бърнард. — Можеш да научиш нещо от О’Нийл — продължи Бърнард. — Може да го наричаш „отдаденост“. Аз предпочитам да използвам добрата старомодна дума „лоялност“.
— Спести ми американските баналности, Бърнард. Вътре се подчиних на авторитета ти, но насаме ще бъда откровена. Идеята не ме впечатлява. Има потенциал, признавам го. Знам, че основаните на факти кампании могат да бъдат успешни, но не самата идея за кампанията ме притеснява.
Млъкна и Фей се приведе напред, за да чуе по-добре Сюзън, която бе снишила глас.
— Когато ми каза, че ще доведеш свое суперталантливо протеже от Чикаго, не бях въодушевена, но си помислих, добре, имаме нужда от истински динамит тук. Но Фей О’Нийл? Какъв й е проблемът? Изядоха я жива вътре. Нужен ни е борец, ако ще представяме тази кампания на „Хемптън“. Не някаква сдържана или свенлива женица. И, кълна ти се, Бърнард, ако загубим сделката „Хемптън“, тя излита. Протеже или не, с лични проблеми, все ми е тая — ще бъде история.
Млъкна, а когато заговори отново, тонът й бе много по-кротък, сякаш бе осъзнала, че е отишла прекалено далеч.
— Притеснявам се за теб, Бърнард. Тук си от година. Първата ти отговорност в Лондон е да доведеш нови клиенти на фирмата. Затова дойде тук. Това е най-добрият ти шанс. Не го проваляй. Или можеш да провалиш и своята собствена позиция. Искаш да говорим за лоялност? Само почакай и ще видиш колко лоялни могат да бъдат началниците ти в Чикаго, когато загубиш този клиент.
Фей чу токчетата на Сюзън да заглъхват надолу по коридора, след това чу и как Бърнард въздъхва шумно, преди да поеме тежко към собствения си кабинет.
Облегна се на стената и затвори очи. Работата на Бърнард също бе поставена на риск? Можеше ли да стане по-лошо?
Отговорът дойде от заседателната зала зад нея. Патрик крещеше с пълни гърди:
— Тази янки не би могла да разпознае хубавата идея, дори тя да дойде и да я изрита по готиния задник!
* * *
В шест вечерта, след всичко, което се бе случило през деня, Фей внимателно потропа на вратата на Бърнард. Когато отвори, видя, че той отново говореше по телефона. Махна й с ръка и й посочи да седне. През огромните панорамни прозорци светлините на града с древна история блещукаха през мъглата като свещи.
Тя мина през кабинета и се настани на ръба на модерния диван от хром и кожа, който бе ужасно неудобен. След като преброи всяка секунда от следващите напрегнати три минути, Бърнард най-накрая затвори и отиде при нея. Застана до дивата, повдигна ръка към брадичката си и се загледа в нея, сякаш тя бе Мона Лиза. Фей му отвърна с колеблива усмивка.
— Тежък ден, а? — изненада я той. Не беше в стила на Бърнард да проявява съчувствие.
— Най-ужасният — отвърна тя и подпъхна ръце под себе си. — Срещата в два часа премина точно както очаквах. Екипът бе обединен — но срещу мен. Възприемат ме като твое протеже.
— Ти си мое протеже — отбеляза той небрежно. После се намръщи и приседна на дивана до нея. Фей почувства натрапчиво близостта му, усети странната атмосфера, която се възцари между тях, и се отдръпна няколко сантиметра назад. Почувства как цялото й тяло потрепва и се насочва напред, така че, за да не помръдва с бедра или да не издиша притеснено, извърна глава.
— Добре ли си? — попита Бърнард.
Нещо в гласа му включи вътрешната й аларма. Коментарът на Сюзън Пъркинс изплува в съзнанието й. „Няма да е за първи път.“
— Да — отвърна тя с лек кикот, от което й се прииска да се шамароса по лицето. Скръсти крака, забелязвайки колко голяма част от бедрата й бе открита, после неловко смени отново позата си.
Усещаше очите на Бърнард върху себе си, плъзгаха се по устните й, надолу по шията към гърдите, към костеливите колене, потрепващи под полата й.