— „Тайната градина“[4]?
— Аха — кимна момичето. Повдигна полата си и отметна бретона, паднал над очите му. — Предполагам, че ще свикнем тук.
Фей забеляза, че мрачното настроение, което бе обзело напоследък Мади, като че ли бе изчезнало. Тя почти се усмихваше, а в яркосините й очи имаше дори искрица вълнение. Свитото й сърце се отпусна и тя безмълвно отправи молитва към небесата малкото й момиченце да бъде щастливо тук.
— А ти, Том?
Дребничкият й син се почесваше по главата и зяпаше едрите рози на тапетите в антрето със скептицизъм. Сви рамене, без да каже нищо.
Фей огледа за последно тесния апартамент, украсен с личната колекция от мебели и антикварни вехтории на мисис Форестър. Всеки отрупан стол, всяка част от стафордширски порцелан, всяка от завесите с флорални мотиви в синьо и кремаво й подхождаха идеално. Беше наела апартамента, без да го види: огромна проява на доверие от нейна страна. Принципно бе човек, който подготвяше дрехите за другия ден от вечерта и попълваше всеки документ в три екземпляра, за всеки случай. Може би това бе добро знамение. Знак за промяна. Промяна към по-добър живот, помисли си тя с трепетно вълнение.
— Благодаря ви, мисис Лойд. Апарт… жилището ни харесва.
— Добре! Много добре — усмихна се доволно мисис Лойд. — Тогава всичко е наред освен подписа ви.
Припряно й подаде папката с документите.
— Просто подпишете договора и сме готови. Препоръките ви са отлични, разбира се.
Фей се въздържа да не добави и тя поредното „разбира се“ и, без да бърза, провери документите, прикачени към папката на мисис Лойд. Всичко изглеждаше нормално. Рекламната агенция бе свършила чудесна работа, откривайки подходящо жилище за нея и децата срещу поносим наем. Всъщност за такова жилище сделката направо изглеждаше невероятно изгодна. Предполагаше, че в такъв хубав квартал и при този размер и вид би трябвало да струва доста по-скъпо. Имаше ли нещо в мястото, което не бе забелязала и заради което цената бе толкова ниска? Освен кухнята… Реши да не обръща внимание на подозренията си. Не беше ли време и тя най-накрая да има малко добър късмет?
Мисис Лойд се усмихна, когато провери на свой ред подписаните документи и ги пъхна обратно в папката си.
— Много добре тогава — каза тя и подаде един плик на Фей. — Тук ще намерите два комплекта ключове и някои документи, обясняващи особеностите на жилището. Ако имате въпроси, номерът ми също е записан вътре. Е, добре тогава — протегна ръката си за довиждане. — Беше ми много приятно да се запознаем, мисис О’Нийл. И с вашите деца, разбира се. Надявам се, че ще бъдете щастливи тук.
Погледът й неволно се стрелна към тавана.
— О, и ако чуете някакви слухове за мисис Форестър, моля, помнете, че те са точно това. Слухове. Тя е напълно безобидна.
— Безобидна? — попита стреснато Фей и сърцето й се сви притеснено.
— Малко ексцентрична, само това е.
„Безобидна“? „Ексцентрична“? Внезапно Фей се запита дали апартаментът всъщност бе чак толкова чудесна сделка.
— Мисис Лойд! О, мисис Лойд! — провикна се тя след нея.
— Трябва да вървя, скъпа. Имам друга среща!
Жената стисна папката си с договорите до гърдите си и с леко помахване на ръката, достойно за кралицата майка, се разбърза по виещия се тротоар.
Фей остана на предната веранда, загледана в изчезващата зад ъгъла възрастна дама. По гръбнака й премина тръпка на притеснение и подозрение. Можеше да се закълне, че видя облекчение в очите на мисис Лойд, когато подписа договора за наем.
Преди да влезе в къщата, погледна с любопитство към прозореца на третия етаж. Със смайване видя малка ръка да се отдръпва назад и дантелената завеса да се спуска отново на мястото си.
* * *
Вечерният вятър свистеше тайнствено зад прозореца на детската спалня. Фей бе присвила плътно устни и стискаше здраво завесата, докато оглеждаше сенките отвън за някакво движение.
Клонките на дивата ябълка, отрупани с пролетни цветчета, се поклащаха от вятъра, предвещаващ наближаващата буря, и разпръсваха белите цветчета като снежинки.
Това бе първата й нощ в Лондон. Всичко, което познаваше, й се струваше толкова далеч оттук, колкото бяха и звездите, блещукащи в лилавото небе. Всичко й се струваше… чуждо. Трябваше да направи каквото бе необходимо, за да се получи. Не притежаваше нищо освен дрехите в куфара си и скромната банкова сметка, достатъчна колкото да оцелее известно време. Тази вечер Фей чувстваше особено силно тежестта на отговорността, докато двете й най-ценни същества лежаха в леглата до нея. Бе готова да даде живота си за своите бебчета. Понякога трябва да се откажеш от всичко, за да бъдеш свободен.