— Трябва да спрем да се срещаме така — каза Джак, демонстративно шеговито.
— Аз… аз тъкмо влизах — измърмори Фей, като отстъпи назад.
Личеше, че и на него му е неловко и изпитва желание да се скрие вдън земя.
— Вечеря? — посочи той към кафявата торба с мазни петна по нея.
— Какво? А, да. Работих до късно и… — млъкна и оправдателно повдигна хартиената торба. — Риба и картофки.
— Мади ще се зарадва — отбеляза той, пристъпвайки от крак на крак.
— Ами… да…
Безсмислени вежливи фрази. Всяка дума бе агония. Езикът й бе толкова подут, сякаш бе изсмукал цялата влага от устата й, бе станал двоен и лежеше като изтощен кит на пясъчния бряг.
— Децата добре ли са?
— Да, отлично. Благодаря ти.
— Разбирам. Добре. Всичко наред ли е? — попита, навеждайки се да погледне в лицето й. Веждите му се сключиха притеснено. — Изглеждаш… уморена.
Фей извърна глава, защото осъзна, че вероятно бе забелязал зачервените й очи.
— О, просто лятна настинка. Подсмърчам цял ден.
— Ах… — кимна той, въпреки че изобщо не изглеждаше убеден. Покрай тях мина двойка, разхождаща малък териер.
— Е, аз по-добре да се прибирам — каза тя.
— О, да. Е, лека нощ тогава.
— Лека нощ.
Фей махна вежливо доколкото можа с мазната торба в ръката си, отключи входната врата и влезе в антрето. Затвори вратата зад себе си и се облегна на нея, издишайки шумно. Не можеше да понесе още една емоционална битка днес. Сигурно бе заради пълнолунието. Тогава хората винаги се държат странно. Все пак бе ужасно, че приятелството, което бяха започнали да създават, бе съсипано от една непростима целувка. Наистина много харесваше Джак. Неговата откритост и честност. Щеше да е добре, ако можеше да си поговори тази вечер с него, свободно и с лекота, както бяха разговаряли в петък.
Просто не е било писано, помисли си тя и се отлепи от вратата. Постоянно бе чувала, че на жените е невъзможно да имат приятели мъже. Че в крайна сметка интелектуалното привличане приключва със сексуален сблъсък. Определено тя и Роб никога не са били приятели. Между тях бе имало само секс. Това бе слабото звено в брака им.
Може би все пак бе вярно. Може би приятелството и бракът взаимно се изключват. Също като маслото и водата те просто не се смесваха.
Отвори входната врата. Най-много на света искаше в този момент да прегърне децата си, да се тръсне на един стол, да изрита новите си обувки, които й бяха направили мазол, и да си налее чаша студено шардоне. Вместо това в апартамента си се озова срещу мисис Джъркинс, която очевидно бе в изключително раздразнително състояние, сумтеше и обикаляше пред вратата като нервен кон. Фей въздъхна отново и прокле пълнолунието навън.
— Вече минава седем и половина! — възкликна мисис Джъркинс, като повдигна нос и изгледа Фей гневно.
В ушите на Фей думите й се сляха като почти неразличимо изцвилване.
— Да, закъснях отново. Ужасно съжалявам, мисис Джъркинс. Помолих секретарката да ви се обади. Тя не се ли свърза с вас?
— Да, но това няма значение. Факт е, че минава седем и половина!
— Настина се надявам, че няма да се повтори. Последните дни бяха доста напрегнати…
— Е, постарайте се, защото отсега нататък няма да стоя тук след шест часа. Може да наемете друга детегледачка за след края на моето работно време. Защото възнамерявам да си тръгвам в мига, в който удари шест.
— Мисис Джъркинс, това е невъзможно. Нужно ми е повече време, за да намеря друг човек!
— Това не е мой проблем, нали? Не мога да остана и да го обсъждам в момента. Трябва да тръгвам. Таксито ми идва. О, и още нещо — каза тя, докато започваше копчетата на жилетката си, които явно й се опъваха. — Мисис Лойд помоли да й се обадите. Каза, че е спешно. Нещо за децата и майка й, старата мисис Форестър — изсумтя отново, този път по-шумно, сякаш казваше: „Оправяйте се сама с това!“. — Казах й, че правя всичко по силите си да ги държа далече от нея. Особено този, тихичкия. Той се шмугва там всеки път, щом му обърна гръб. Мисли си, че ме заблуждава, но знам къде ходи, да, знам. Тези вашите са много подмолни, знаете ли?
Фей усети как кръвта й кипва.
— Не, не знам. Къде са децата ми в момента?
Гледачката завъртя очи с престорена загриженост.
— Къде може да са? Тя им действа като меда на пчелите, така казах и на мисис Лойд.
— Човек би си помислил, мисис Джъркинс — каза сприхаво Фей, — че ако сте толкова загрижена за мисис Форестър, ще се постараете да държите децата тук. Където им е мястото.
Мисис Джъркинс изпъчи гърди от възмущение и лицето й пламна.