— Съжалявам за това — каза той и млъкна. — Избягваме се един друг.
Тя погледна към него, облекчена от факта, че отново бе откровен е нея.
— Може би да.
Веждите му се сбърчиха и Джак кимна в знак, че приемаше признанието й за достатъчно.
После се обърна и тръгна да обикаля градината, създавайки така естествена дистанция от неловката тема. Тя му бе благодарна. Понякога е по-лесно да оставиш нещата недоизказани.
Фей дишаше по-лесно, след като вече имаше компания, и отново седна на железния стол, но поглеждаше скришом към Джак. Бутилка бира се поклащаше между дългите му пръсти, докато той обикаляше наоколо. Беше бос, естествено, и се движеше с грациозността на спортист. Джак бе един от онези мъже, които изглеждат по-секси е протъркани дънки и оръфана тениска — добро момче от Средния запад, с усмивка от царевичните полета, която можеше да накара едно момиче да се отпусне и същевременно — кръвта му да закипи във вените.
И все пак бе изпълнен с противоречия като сенките, в които ходеше. Под слънчевата му външност тя долавяше мрачна тъга и пустота, обширна и загадъчна като Космоса, който изучаваше.
— Свършиха страхотна работа — каза той. — Трябва да се гордееш с децата си.
Фей се изчерви от удоволствие.
— Гордея се.
— Къде са всъщност диванетата? Изненадан съм, че не са с теб.
— Горе в мансардата. С Уенди.
Джак се ухили широко.
— Наистина ли? Това е чудесно. Сигурно си организират бал и се забавляват.
— Така е. Но мисис Лойд ще е недоволна. Без съмнение ще ми трие сол на главата. Мисис Джъркинс не си е губила времето и е подала сигнал — намръщи се. — Конска муцуна.
— И какво от това? Уенди е напълно способна сама да взема решения за себе си. Повярвай ми. Тя е една потайна стара дама.
— Определено действа магически на Том — изсумтя Фей. — Или трябва да кажа „Тутълс“. Няма да повярваш, но когато се прибрах у дома, той тичаше из апартамента й, облечен като пират. Гол до кръста, с превръзка на очите и всичко останало.
Джак зяпна от изненада и се почеса по главата.
— Том? Мишокът?
— Все още не говори, въпреки че Уенди явно го разбира без проблеми. Сякаш двамата имат някаква специална връзка.
Тя въздъхна и сви устни.
— Какво има?
— За децата е. Имам проблем. Мисис Джъркинс тази вечер ми тропна с крак. Не иска да остава и минута повече след шест часа. А днес шефът ми ясно даде да се разбере, че очаква от мен да дам всичко от себе си в работата. Намирам се между чука и наковалнята. Трябва да намеря човек, който да се грижи за тях в часовете, в които може би ще закъснявам.
Изпъна се в стола си и потропа замислено с пръсти.
— Ако се обадя на агенция, може и да ми намерят някого, който иска да работи само почасово. Предполагам, че бих могла да си го позволя. Все пак работата ми е изложена на риск.
— Фей, пропускаш гората пред очите си, скрита сред дърветата. Отговорът е право под носа ти. Или по-скоро би трябвало да кажа, над него — посочи той към прозореца на третия етаж.
Сякаш по даден знак отгоре се разнесе детски смях.
— Уенди? Да им бъде гледачка? Не ставай смешен. Тя е деветдесет и повече години и определено се съмнявам в умствените й способности. Освен това мисис Лойд никога няма да го позволи.
— Мисис Лойд — или ти? Сигурна ли си, че не ревнуваш от взаимоотношенията й с децата ти?
— Бих могла. Само че… не ревнувам. Как мога да ревнувам от човек, който прави сина ми толкова щастлив? А Мади… Тя е преобразена, но по хубав начин. Посрещна ме на вратата толкова възпитано и очарователно — като малка принцеса. Не, не ревнувам. Но не мога да рискувам, когато става дума за децата ми. Има нещо странно в Уенди. Различно. Не искам нещо да се случи.
— Трябва да приемеш, че нещо ще се случи. Светът е опасно място. Случват се лоши неща. Такъв е животът. Въпросът е може ли Уенди да се справи, ако нещото се случи?
— Трябва да призная, че изглежда способна. Отговорна.
— А и през повечето вечери аз ще съм наблизо.
— Но мисис Лойд каза…
— Да, всички знаем какво е казала старата бойна брадва. Имам впечатлението, че мисис Лойд има свои собствени планове за майка си, които не включват желанията на Уенди.
Джак пристъпи напред и постави ръце на раменете й. Тя трепна при допира му, но той я задържа решително на място.
— Фей, в моята работа понякога трябва да се изправим срещу логиката и рационалното мислене и да се доверим на инстинктите си. Наблюдавал съм те, когато си с децата си. Ти си настоятелна и взискателна. Майките трябва да бъдат такива, предполагам. Но имаш и страхотни инстинкти. Какво ти казват те за това?