Фей се замисли за младежкото настроение на Уенди, когато бе с децата й. Радостта от тяхната компания озаряваше лицето й по същия начин, както грееше на лицата на децата. Замисли се колко ли самотна трябва да е тази жена, сама в мансардата, без приятели или семейство, които да я посещават, само с ужасната мисис Джъркинс от време на време. Чудно ли бе, че се бе сприятелила със звездите или че се бе върнала към радостта от детството си, за да намери утеха там? Имаше спомен за няколко вечери, когато и тя самата се бе взирала навън през замъгления прозорец. Никоя жена не заслужаваше да бъде толкова самотна.
— Но мога ли да поверя на Уенди грижата за децата ми?
Като отговор на въпроса й градинската врата се отвори и двете деца изтичаха навън, с усмихнати лица и радостни възгласи. Фей погледна към часовника на китката си и видя, че е точно осем часът.
— Ето, мамо — каза Мади и й подаде малък кафяв плик. — Уенди каза, че трябва да те попитаме първо дали можем да си хапнем тези бисквитки, преди да си легнем. И ти приготви няколко сандвича за по-късно. За всеки случай, ако рибата е изстинала прекалено.
— Така ли? — усмихна се Фей с облекчение, взела своето решение. — Изглежда Уенди ще се грижи за всички нас — отвърна тя и отметна нежно косата от лицето на Мади.
* * *
На следващия ден, в 18,05 часа, Фей стоеше в неподредения си кабинет, поставила краката си върху една кутия, въздишайки с облекчение. Телефонното й обаждане до Уенди потвърди, че предаването на децата е било успешно.
— Ще се учим как да рисуваме! — възкликна задъхано Мади. — Уенди каза, че ще ни научи как да нарисуваме пано — на стената. Може ли, мамо? В нашата спалня?
— Не зависи от мен, мила. А от мисис Лойд.
— Не, не е вярно — поправи я Мади. — Уенди каза, че това е нейната къща. Това, което се случва в къщата й, зависи от нея.
Интересно, помисли си Фей. Значи, къщата все още бе на името на Уенди. Човек не би се досетил от начина, по който Джейн Лойд ръководеше живота на майка си.
— Какво ще кажеш първо да ми нарисувате няколко рисунки, които ще сложим в рамка? После ще говорим с Уенди за стените.
— Добре — съгласи се с готовност момичето за удивление на Фей.
Мади вече не бе толкова неотстъпчива и правеше много по-лесно компромиси. Фей, от своя страна, бе станала по-мека, по-склонна да изпълнява молбите й. Зачуди се дали магическата съставка за тази сладка отвара не бе една конкретна стара жена, живееща на номер 14.
След като приключи разговора, Фей затвори очи и си представи Уенди и децата си — как са разпънали белите листове, подредили боичките и пуснали на воля въображението си сред ярките цветове и извиващите се форми. Сърцето й трепна и тя стисна по-здраво клепачи. Как щеше да допусне да загуби тези безценни моменти с децата си? Растяха толкова бързо, вече размахваха криле за отлитане. Прекалено скоро щяха да тръгнат по свои пътища, да рисуват света със свои, специални багри. Тези дни бяха скъпоценни, знаеше го.
Нямаше винаги да е под такъв силен натиск, напомни си тя. Утре щеше да намери време. Или вдругиден. Веднага щом можеше. Обеща си, че ще избере един ден и ще го отбележи с червено в календара си.
На път за къщи си тананикаше особената мелодия, която напоследък не можеше да избие от главата си. Тя я разведри толкова много, че дори не се паникьоса, когато видя мисис Лойд да я чака в антрето на къщата. Гърбът й бе изпънат като дървения стол, на който седеше, и когато Фей влезе, възрастната жена скочи рязко, готова за нападение. Фей усети как я заляха мощни гневни вълни.
— Мисис Лойд, приятно ми е да се видим отново.
Мисис Лойд й отвърна с бърза намусена усмивка, но очите й не можеха да прикрият раздразнението й.
— Съжалявам за късния час, но ми е крайно наложително да говоря с вас. Незабавно.
— Разбирам. Е, защо не влезете тогава?
Фей отвори вратата. Имаше предчувствие за какво искаше да разговаря с нея мисис Лойд. Трябваше много да внимава как щеше да овладее ситуацията. Нуждаеше се от Уенди, но не можеше да си позволи да ядосва дъщеря й и да загуби апартамента. Нямаше начин да успее да си търси друго жилище и отново да се мести, когато крайният срок на новата кампания наближаваше.
— Чай? — предложи тя с надеждата да уталожи напрежението.
— Не, благодаря. Няма да се застоявам. Дойдох да говоря с вас за проблем, който, честно казано, смятах за уреден между нас.
Фей замълча, после отпусна рамене.
— Предполагам, че говорите за Уенди.
Мисис Лойд се изпъчи.
— Говоря за мисис Форестър.
Фей стисна плътно устни.