— Мислех — продължи мисис Лойд с нейния назидателен маниер, — че показах достатъчно ясно, че не желая децата ви да притесняват майка ми. И все пак научавам, че те влизат и излизат от жилището й постоянно. Като пчели на мед, така ми бе казано. Това е абсолютно неподходящо, мисис О’Нийл. Майка ми е много възрастна. Не е добре. Смятах ви за по-внимателна жена, която няма да допусне децата й да се мотаят свободно насам-натам.
Изсумтя и притисна чантата си към гърдите си.
— Смятах, че ще уважите моите желания.
Фей усети как ирландската й кръв закипява във вените й, но се опита да запази хладнокръвие.
— Мисис Лойд, първо, ако някой е допуснал децата ми „да се мотаят насам-натам“, това е мисис Джъркинс, която не може да ги овладее. Доколкото си спомням, вие бяхте човекът, който ми я препоръча.
— Мисис Джъркинс е напълно компетентна в работата си, убедена съм. Тя работи за мен от години. Но ръцете й са вързани, когато на децата ви е позволено да посещават мийис Форестър.
— На децата им е позволено да посещават мисис Форестър от шест часа вечерта до моето завръщане. Уговорката е между мен и Уенди.
Фей усети, че повишава глас и спря за момент, за да се овладее.
— Именно!
— Мисис Лойд — започна тя пак, понижавайки тон, — смятам, че майка ви е способна на много повече, отколкото мислите вие. Тя е пълна с енергия, жива. Децата я радват, както и тя тях. Това е уговорка, която удовлетворява напълно и двете страни.
— Не удовлетворява никого! — възкликна мисис Лойд. — Вие си нямате представа!
— Има ли нещо, което трябва да знам за майка ви? Да не говорите за историята с Питър Пан? Доколкото си спомням, сама ме информирахте, че майка ви е „безобидна“.
Мисис Лойд видимо се стресна.
— Глупави слухове, нищо особено. Но… просто… имаше инциденти.
Леко притеснение обзе Фей.
— Какъв вид инциденти?
— Бих казала, напълно безобидни, но… Трудно е да се обясни. Виждате ли, когато децата са близо до нея, те се опитват… да летят.
— Да летят?
— Не е забавно, повярвайте ми. За малко да стане нещо трагично.
— Не са се опитвали да скачат от прозорци или нещо такова?
— За бога, не. Но човек може да се запита какво ли още би могло да се случи. Децата са толкова непредвидими. Много вероятно е да се опитат да скочат от някое високо място — стол, легло — и да си разбият главите. Очертават се постоянно проблеми.
— За нас ситуацията работи добре. Децата я обожават. И тя тях. Защо не се качите горе да видите сама?
— Не е нужно — тросна се тя. — Децата винаги са обожавали Уенди. Там е проблемът.
— Защо това да е проблем. Смятам го за благословия.
— Майка ми е… добре, достатъчно е да кажа, че когато е в присъствието на деца, тя изпада в един измислен свят. Изгубва връзка с реалността. Става като дете, играе си игрички, планира нови приключения, забавлява се много, прекалено много за почтена жена на толкова напреднала възраст. Не слуша гласа на разума и е ужасно инатлива — млъкна, за да си поеме дъх и да уталожи надигащото се в нея раздразнение. — На този етап от живота й Уенди би трябвало да се държи по-достойно, по-мъдро. Би трябвало да ме остави да се грижа за нея.
— Мисис Лойд, майка ви е най-мъдрата, най-достойна жена, която някога съм срещала. И е повече от способна да се грижи сама за себе си и за други хора.
— Не мисля, че имате компетенцията да преценявате тези неща.
— А вие?
— Аз съм й дъщеря.
— Разбира се. Не желаех да ви засегна. Мисис Лойд, моля ви, не пречете на посещенията на децата ми при нея. Не заради мен, заради тях самите. Обещавам ви, че следя ситуацията отблизо и ако децата ми разбият главите си, няма да ви съдя!
Мисис Лойд изпъна рамене и погледна Фей решително. Фей видя непробиваемия лед в светлосините очи на хазяйката си и осъзна, че тя е жена, която обича нещата да стават по нейния начин. В гърдите й пламна огънят на неподчинението и тя се втренчи на свой ред в нея, сякаш й оправяше предизвикателство: „Да видим кой ще мигне първи!“.
Мисис Лойд тропна с крак.
— Не ми е приятно да повдигам този въпрос, но ако настоявате на това, ще бъда принудена да се консултирам с адвоката си и да ви помоля да напуснете жилището.
— Разбирам — отвърна Фей, скръствайки ръце на гърдите си. Замисли се за направения по-рано коментар от Мади. Подозираше, че независимо от манипулациите на мисис Лойд Уенди все още контролираше баланса в отношенията майка-дъщеря. — Може би е по-добре да обсъдя това с Уенди.
— С майка ми? — гласът на Джейн трепна притеснено. — Защо ще притеснявате майка ми е този въпрос?
— Не смятам, че майка ви ще бъде доволна от прекратяването на посещенията на децата.