— Моля ви, настоявам да ги прекратите.
Фей бе взела решение и смяташе да го отстоява.
— Не.
— Какво? Ще продължите? Въпреки моите възражения?
— Ще оставя мисис Форестър да прецени и ще се подчиня на нейното желание.
Мисис Лойд отвори безмълвно като риба няколко пъти уста, но очите й искряха от ярост. Фей знаеше, че е победила.
— Предупреждавам ви, мисис О’Нийл. От тази уговорка ще има само проблеми. И когато това се случи, ще държа вас и само вас отговорна! Сбогом, мисис О’Нийл. Ще се изпратя сама.
Глава 11
Фей гледаше как вратата се затваря след мисис Лойд с лек ужас. После постави длан на челото си и се запита смаяно какво бе направила току-що? Искаше да я успокои, да заглади нещата между тях. Вместо това бе влошила положението, но пък бе проявила решителност и бе тропнала с крак на някого. От много отдавна не бе правила нещо такова.
Свали ръката си и премигна няколко пъти от изненада, после си пое дълбоко дъх. Чувството бе страхотно! Макар само да бе успяла да ожесточи още повече мисис Лойд. Сигурно в момента тичаше към дома си, за да се обади на своя адвокат и да открие някаква дупка в договора, която да й позволи да изгони Фей и децата.
Нещо като клауза: „Всъщност в жилището не се допускат деца“.
Остави куфарчето си на земята и се замисли, че може би щеше да бъде по-мъдро да си държи устата затворена и да се съгласи с условията на мисис Лойд. Спря и стисна ръцете си в юмруци. Не. Когато чу как Джейн говори за Уенди като за някакъв слабоумен инвалид, нещо в нея избухна. Беше жестоко да се говори с такива думи за тази прелестна жена. Бяха доказателство за пълно неразбиране и нечестност. Уенди бе ексцентрична, да, но също така бе и елегантна, и мила. Мъдра и щедра. Добър приятел. Според мнението на Фей светът щеше да бъде много по-хубаво място, ако имаше повече хора като Уенди Форестър. Освен това инстинктът й подсказваше, че Уенди бе най-доброто лекарство за нейния Том. И бе готова да се пребори с армия от джейнлойдовци, за да помогне на своя син.
Погледна към часовника си и видя, че бе едва шест и половина. Къщата бе спокойна — като Тексас след торнадо, и мислите й я отнесоха към едно момче от царевичните полета, което определено щеше да аплодира битката й с Джейн Лойд. Представи си как той се ухилва одобрително и внезапно й се прииска да види лично тази усмивка.
— Е, защо пък не? — каза си тя на глас, цъфтяща от новопридобитата увереност. По някаква необяснима причина одобрението на Джак Греъм значеше много за нея.
Наля си чаша шери, освежител, както го наричаха британците, глътна я наведнъж, после с решителна стъпка се запъти към входната врата пред себе си, преди куражът й да отлети. С трепереща ръка потропа три пъти на вратата на Джак. След секунда чу приближаващи стъпки. Ръката й неволно политна нагоре, за да приглади косата й, после си пое дъх и докара усмивка на лицето си.
Вратата се отвори, но не Джак се озова на прага. Млада и невероятно красива брюнетка в гълъбовосин копринен костюм се взираше с яростен хищнически поглед в нея като орел. Фей се почувства като старомодно облечено мишле, миг преди да бъде погълнато.
— Здравейте — каза дамата с университетски акцент. — Мога ли да ви помогна?
Усмивката на Фей изчезна. Идиотка! Защо не бе помислила, че Джак може да си има компания? Никога не бе мислила за него по такъв начин — Джак и друга жена. Премигна, докато идеята се настаняваше стабилно в съзнанието й. Джак с друга жена? Внезапно я заля емоция, която тя отказваше да признае, че съществува.
— Съжалявам. Не исках да притеснявам никого. Не, няма нищо спешно.
— Фей? Ти ли си? — разнесе се отвътре гласът на Джак.
— Няма значение — провикна се тя и тръгна да отстъпва нагоре по стълбището, по което бе дошла възможно най-бързо.
— Фей! — извика пак Джак. — Една минутка.
Той се спусна след нея и почти на улицата я хвана за лакътя. — Защо бягаш така?
Тя се боеше да го погледна, за да не види смущението й и да разгадае причината за него.
— Не съм искала да прекъсвам нещо. Върни се при гостенката си. Ще се видим по-късно. Може би.
— Почти сме приключили.
Сега тя повдигна очи и го погледна укорително.
— Джак, това не е много любезно спрямо младата дама.
— Спрямо… — повдигна той вежди. — А, сега разбирам. Имаш предвид младата дама в апартамента ми?
Почеса се по брадичката и се поклати леко на пети.
— Е, нали знаеш как е с гостуващите преподаватели. Ние сме като пътуващи търговци. Имаме резки, издълбани по калкулаторите си, за всяко свое завоевание. Разполагам само с няколко седмици. Ще минат километри, преди да се наспя като хората, нали ме разбираш?